3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
С.,15.02.2011 година
Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 964/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. М. от[населено място] срещу определение № 1442 от 28.09.2010 г. по ч. гр. д. № 1233/2010 г. на С. апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от В. окръжен съд определение № 434 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 369/2010 г. С първоинстанционния акт е оставен без разглеждане предявеният от частния касатор срещу С. “Б. център – К.”,[населено място] иск за заличаване вписването на нов У. съвет на сдружението, избран от Общото събрание на 29.04.2010 г. и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивния акт поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Според частния касатор, въззивният съд неоснователно е подценил правото му да предяви иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 604 ГПК, като се е позовал на неотносимата разпоредба на чл. 25, ал. 3 ЗЮЛНЦ, вместо да провери законосъобразността на атакуваното решение изцяло в съответствие със задължението си по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3 като значим за делото е посочен въпросът допустим ли е иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, когато ищецът разполага с иск по чл. 25, ал. 4 ГПК /неточно е посочена ал. 3/.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на В. окръжен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 369/2010 г., въззивният съд е приел, че въпреки изрично дадените му указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът Е. С. М. не е отстранил нередовностите на подадената от него искова молба, изразяващи се в противоречие между обстоятелствената част и петитума на същата. Решаващият състав е преценил, че изложените от ищеца, в т. ч. и в уточняващата молба от 15.06.2010 г., фактически твърдения, че Общото събрание на С. “Б. център К.” от 29.04.2010 г., на което е прието решение за избор на нов У. съвет, е проведено при допуснати нарушения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, на Закона за прекратяване и разкриване на конфликт на интереси и на Устава на сдружението, сочат на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, докато петитумът на исковата молба сочи на иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Според въззивната инстанция, дори и да се приеме, че предявеният иск е такъв с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, чийто последици са уредени в чл. 604 ГПК, производството по делото отново е недопустимо и подлежи на прекратяване. Този извод е обоснован с липсата на правен интерес за ищеца Е. С. М. да предяви иск за установяване на порок на подлежащо на вписване обстоятелство, предвид възможността, като член на сдружението към момента на приемане на атакуваните решения, да предяви конститутивен иск по чл. 25, ал. 3 ЗЮЛНЦ /очевидно се има предвид ал. 4/ за отмяната им като незаконосъобразни.
С оглед мотивите на атакуваното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато. Поставеният от частния касатор въпрос не може да бъде определен като значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му не е обуславящо за неговия изход. Основното съображение на въззивния съд, за да счете, че производството по делото е недопустимо, е нередовността на исковата молба, която според решаващият състав не е била отстранена от ищеца въпреки изрично дадените му указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Недопустимостта на иска по чл. 537, ал. 2 ГПК е посочена само като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за недопустимост на производството и то само хипотетично – ако се приеме, че исковата молба е редовна и с нея е предявен посоченият иск. Следователно, дори и при различен от дадения от въззивния съд отговор на въпроса относно допустимостта на иска по чл. 537, ал. 2 ГПК, изходът на делото не би се променил. Оттук и изводът, че поставеният от частния касатор въпрос не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, поради което и с оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се преценява наличието на поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1442 от 28.09.2010 г. по ч. гр. д. № 1233/2010 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: