Определение №210 от 40995 по търг. дело №788/788 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210
С., 27.03.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 788/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество /ЗД/ [фирма] – [населено място], срещу решение № 665 от 28.04.2011 г., постановено по гр. д. № 906/2010 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
Касационната жалба е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решение от 28.07.2010 г. по гр. д. № 4006/2007 г. на Софийски градски съд застрахователното дружество – касатор е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати допълнителни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Л. П. С., настъпила на 12.08.2007 г. в резултат на пътно – транспортно произшествие, ведно със законните лихви от 12.08.2007 г., както следва : На Я. Л. Т. и А. Л. Л. – по 51 000 лв. /разлика над присъдените с първоинстанционното решение по 39 000 лв. до 90 000 лв./; На Я. Л. Т., А. Л. Л., Г. П. С., В. П. К. и И. П. С. в качеството им на наследници на починалата в хода на делото Я. А. С. /майка на пострадалия Л. С./ – общо 52 800 лв. /разлика над присъдените с първоинстанционното решение 7 200 лв. до 60 000 лв./; в частта, с която след частична отмяна на решението по гр. д. № 4006/2007 г. на Софийски градски съд касаторът е осъден да заплати на Я. Л. Т. допълнително обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за имуществени вреди в размер на сумата 563.84 лв. /разлика над присъдените с решението 230.76 лв. до претендираните с иска 794.60 лв./; и в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 4006/2007 г. на Софийски градски съд в частта относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер на разликите над сумите 20 000 лв. до сумите 39 000 лв. – за Я. Л. Т. и А. Л. Л., и над сумата 4 000 лв. до сумата 7 200 лв. – за Я. Л. Т., А. Л. Л., Г. П. С., В. П. К. и И. П. С. в качеството им на наследници на починалата в хода на делото Я. А. С., ведно със законните лихви от предявяване на исковете до окончателното плащане.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваните осъдителни части поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД. Излага подробни оплаквания срещу изводите на въззивния съд за липса съпричиняване от страна на пострадалия Л. С. по повод настъпилото на 12.08.2007 г. пътно – транспортно произшествие, а оттук – и на основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимите в полза на наследниците му обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. В жалбата се навеждат доводи за неправилна преценка на фактите относно механизма на произшествието и за несъобразяване на обстоятелството, че към момента на реализирането му пострадалият се е намирал в състояние на алкохолно опиване с концентрация на алкохол в кръвта 2.66 промила.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 /неправилно квалифицирана като т.1/ ГПК и с бланкетно цитиране на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в постановени при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ решения – решение № 1350/14.01.2009 г. по гр. д. № 5914/2007 г. на ІІ г. о., решение № 973/13.11.2008 г. по гр. д. № 3480/2007 г. на І г. о., решение № 247/28.02.1977 г. по н. д. № 68/77 г. на ІІІ н. о., решение № 558/29.12.1986 г. по н. д. № 527/1986 г. на ІІІ г. о. и решение № 349/14.07.1989 г. по гр. д. № 311/1989 г. на ІV г. о., по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос за съобразяване на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в случаите, когато пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите.
Ответниците по касация Я. Л. Т., А. Л. Л., Г. П. С., В. П. К. и И. П. С. – всички чрез процесуалния си представител по делото адв. П. К., оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 21.07.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение по предявените срещу касатора субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди. В частта, с която е обжалвано въззивното решение по отношение на иска на Я. Л. Т. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, предявен за сумата 794.60 лв., касационната жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и следва да се остави без разглеждане.
За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част относно присъдените на основание чл.226, ал.1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди в размер на разликите над сумите 20 000 лв. до 39 000 лв. – по отношение на Я. Л. Т. и А. Л. Л., и за разликата над сумата 4 000 лв. до сумата 7 200 лв. – по отношение на Я. Л. Т., А. Л. Л., Г. П. С., В. П. Коджбашева и И. П. С. като наследници на починалата в хода на делото ищца Я. А. С., и след частична отмяна на решението в отхвърлителната му част да присъди на всички ищци допълнителни обезщетения по чл.226, ал.1 КЗ в размер на по 51 000 лв. – за Я. Т. и А. Л., и 52 800 лв. – общо за наследниците на Я. С., Софийски апелативен съд е приел, че сумите от по 90 000 лв. – за първите две ищци, и 60 000 лв. – за наследниците на Я. С., съставляват справедливият по смисъла на чл.52 ЗЗД еквивалент на неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на починалия в резултат на пътно – транспортно произшествие от 12.08.2007 г. Л. П. С. от двете му дъщери Я. Т. и А. Л. и от неговата майка Я. С.. При определяне на размера на дължимите обезщетения са съобразени общите критерии, указани в ППВС № 4/1968 г., и всички конкретни обстоятелства, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД – възрастта на пострадалия, изключително силната привързаност между него, майка му и двете му дъщери, грижите, които той е полагал до смъртта си за своята възрастна и болна майка, отражението на събитието върху живота и смъртта на претендиращите обезщетение негови наследници.
Като неоснователно е преценено възражението на ответника – застраховател за намаляване на обезщетенията на основание чл.51, ал.2 ЗЗД поради наличие на съпричиняване от страна на пострадалия Л. С.. След задълбочен, подробен и прецизен анализ на събраните доказателства решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че с оглед установения механизъм на реализиране на произшествието пострадалият няма принос за неговото настъпване. Преди всичко въззивният състав се е позовал на отсъствието на категорични доказателства, събрани по надлежния ред в рамките на производството по исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, относно начина, по който Л. С. е пресичал платното за движение на превозни средства. Независимо от отсъствието на доказателства за поведението на пострадалия, съдът е обсъдил във взаимната им връзка влязлата в сила присъда по НОХД № 209/2008 г. на Благоевградски окръжен съд, с която застрахованият в ответното дружество водач на лек автомобил – И. Скорче, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 НК, и заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, въз основа на които е достигнал до извод, че единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на водача Скорче. Съществено значение в тази насока е отдадено на констатациите в експертното заключение, че Л. С. е пресичал платното за движение пред друг автомобил, пътуващ непосредствено пред управлявания от И. Скорче автомобил, като водачът на този автомобил е спрял, за да пропусне пешеходеца; Вместо това, въпреки косвеното предупреждение за внезапно възникнало препятствие на пътя, Скорче не е спрял, а е предприел изпреварване на спрелия пред него автомобил и нарушавайки разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, е ударил пресичащия пешеходец. При тези обстоятелства е прието, че поведението на пострадалия може да се разглежда във връзка само с поведението на другия водач, не и в причинна връзка с поведението на виновния водач, по чиято изключителна вина е настъпило произшествието.
Въззивният съд е счел за недоказано твърдението на ответника, че към момента на настъпване на произшествието Л. С. се е намирал в състояние на алкохолно опиване със значително количество алкохол в кръвта. Посочил е, че данни за употребата на алкохол се извличат само от наказателното производство и не могат да бъдат взети предвид при произнасяне по възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите. Изложил е и съображения, че доколкото поведението на пострадалия, свързано с употреба на алкохол, не е част от деянието, за което е постановена влязлата в сила присъда срещу водача, съдържащите се в тази насока констатации в мотивите на наказателния съд не се ползват със задължителна сила при разглеждане на иска за вредите от произшествието.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаните основания за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Въпросът несъмнено е обуславящ за изхода на делото, тъй като въззивният съд е отказал да намали определените според принципа на чл.52 ЗЗД обезщетения за неимуществени вреди, след като е преценил, че пострадалият наследодател на ищците не е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат и не са осъществени предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за редуциране на обезщетенията, съразмерно на приноса.
Независимо от значимостта на поставения правен въпрос, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, тъй като не е доказана допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни решения не могат да се разглеждат като източник на противоречива практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като във всяко от тях въпросът за съпричиняването е разрешен в зависимост от специфичните за конкретното дело факти, относими към механизма на увреждащото произшествие и поведението на пострадалия. Изложеното важи напълно и за употребата на алкохол от пострадалия като факт, релевантнен за съпричиняването по чл.51, ал.2 ЗЗД. В решение № 1350/14.01.2009 г. по гр. д. № 5914/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., на което се позовава касаторът, съдът е приел наличие на съпричиняване, след като е счел за доказана употребата на алкохол от увреденото лице и въздействието на алкохола върху поведението му на пътя, улеснило настъпването на произшествието. Становището на въззивния съд в обжалваното решение, че не е налице съпричиняване вследствие употреба на алкохол от пострадалия Л. С., е резултат от извода за отсъствие на ангажирани по надлежния процесуален ред доказателства, подкрепящи твърдението на ответника – застраховател за употребен от пострадалия алкохол, въздействал върху реакциите му по време на инцидента. Различното произнасяне по въпроса за съпричиняването не се дължи на противоречиво прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД към идентични случаи, а на разликата във фактическата обстановка по делата, което изключва допускането на въззивното решение до касационен контрол на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание.
Касационното обжалване не може да се допусне и на бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният в обжалваното решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, и се налага създаване на съдебна практика по прилагането им или осъвременяване на съществуващата практика с оглед промени в законодателството и обществените условия. Посочените изисквания не са осъществени по отношение на разрешения с обжалваното въззивно решение правен въпрос, свързан с намаляване на обезщетението за вреди от деликт в случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането. Разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, която урежда предпоставките за намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт в случаите на съпричиняване от пострадалия, е ясна и точна, поради което не се налага по тълкувателен път да се изяснява действителния й смисъл. По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД съществува задължителна практика на ВС – ППВС № 17/1963 г., и на ВКС, включително такава, създадена по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК – решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. и др. В същата е възприето становището, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, независимо дали действията или бездействията му са били виновни. Въззивното решение е съобразено със задължителната практика, тъй като отказът на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и да намали претендираните обезщетения е обусловен от преценката за липса на причинна връзка между поведението на пострадалия Л. С. и настъпването на произшествието, от което е произлязла смъртта му.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 986/2010 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване в подлежащите на касационно обжалване негови части.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.280, ал.1 и чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 665 от 28.04.2011 г., постановено по гр. д. № 986/2010 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 28.07.2010 г. по гр. д. № 4006/2007 г. на Софийски градски съд е осъдено ЗД [фирма] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Л. П. С., настъпила на 12.08.2007 г. в резултат на пътно – транспортно произшествие, ведно със законните лихви от 12.08.2007 г., в размер на по 51 000 лв. – на Я. Л. Т. и А. Л. Л., и общо 52 800 лв. – на Я. Л. Т., А. Л. Л., Г. П. С., В. П. К. и И. П. С. – всички в качеството им на наследници на починалата в хода на делото Я. А. С.; и в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 4006/2007 г. на Софийски градски съд относно присъдените на основание чл.226, ал.1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Л. П. С. за разликите над сумите 20 000 лв. до 39 000 лв. – за А. Л. Л. и Я. Л. Т., и над сумата 4 000 лв. до 7 200 лв. – за А. Л. Л., Я. Л. Т., Г. П. С., В. П. К. и И. П. С. в качеството им на наследници на починалата в хода на делото Я. А. С., ведно със законните лихви от предявяване на исковете до окончателното плащане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЗД [фирма] срещу частта от решение № 665 от 28.04.2011 г., постановено по гр. д. № 986/2010 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с която след отмяна на решение от 28.07.2010 г. по гр. д. № 4006/2007 г. на Софийски градски съд е осъдено ЗД [фирма] да заплати на Я. Л. Т. сумата 563.84 лв. – обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за имуществени вреди от смъртта на Л. П. С., ведно със законните лихви от 12.08.2007 г. до окончателното плащане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top