5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 09.04.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3250/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 96 от 19.04.2013 г. по в. гр. д. № 592/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 207 от 03.08.2012г. по т. д. № 507/2011 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от същото дружество срещу И. В. Т. от [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установена дължимостта на сумата 17 706 евро по запис на заповед от 30.04.2008 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 26.03.2010 г. до окончателното й изплащане и 1 652.60 лв. – разноски по делото, които суми са предмет на заповед за незабавно изпълнение № 218 от 30.03.2010 г. и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 337/2010 г. на Троянски районен съд.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушениe на процесуалния и материалния закон. Изразява несъгласие с приетата недължимост на сумата по процесния запис на заповед поради неизпълнение на задължението му като лизингодател по чл. 7.1. от договора за лизинг, обезпечен с този запис на заповед, с твърдението, че изводът на съда е формиран единствено на база показанията на свидетелите С. и Гурлевски, които са допуснати без да е налице надлежно искане от ответника в преклузивния срок по чл. 131 ГПК, а въз основа на искане, направено в насрещна искова молба, по която производството е прекратено. Освен това, според касатора, решаващият състав неоснователно е кредитирал показанията на тези свидетели, а е отказал да кредитира показанията на свидетелите С. и К., преценявайки ги като заинтересовани, без да съобрази и всички останали доказателства по делото, сочещи, че лизинговият автомобил е предаден на свидетеля Гурлевски без възражение от страна на ответника-лизингополучател и че последният конклудентно е потвърдил валидността на лизинговия договор и точното изпълнение на задълженията на лизингодателя по него, тъй като в продължение на няколко месеца е плащал лизинговите вноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за делото, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е решаващият съд служебно да конституира доказателства по делото, в частност свидетели и 2. Допустимо ли е процесуални действия, в конкретния случай – доказателствени искания, извършени от страната в едно производство, да бъдат ползвани в друго, отделно и независимо от първото съдебно производство”.
Ответникът по касация – И. В. Т. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 01.08.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от [фирма], [населено място] срещу И. В. Т. от [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивният съд е отчел безспорния между страните факт, че процесният запис на заповед от 30.04.2008 г. е издаден за обезпечаване на задълженията на ответника, произтичащи от сключения с ищцовото дружество на същата дата договор за финансов лизинг № 590, но е преценил за недължима сумата по менителничния ефект, тъй като за ответника не съществува задължение по обезпечения договор за лизинг поради обстоятелството, че автомобилът изобщо не му е предаван и не е ползван от него. Неизпълнението на задължението на лизингодателя по чл. 7.1. от договора за лизинг да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя е счетено за доказано от показанията на свидетелите С. и Гурлевски, установяващи, че от момента на сключването на договора за финансов лизинг автомобилът, предмет на същия, е ползван единствено от свидетеля Гурлевски (авалист по записа на заповед) и че именно той е заплащал лизинговите вноски. Като подкрепящи този извод решаващият състав е преценил и обстоятелствата, че: приемо-предавателният протокол от 30.04.2008 г. е подписан от свидетеля Гурлевски; че на същата дата лизингодателят му е издал пълномощно за управление на автомобила и че на 18.04.2011 г. именно той е върнал лизинговата вещ на лизингодателя след прекратяване на договора за лизинг.
Въззивният съд е счел за недоказано твърдението на ищеца, че предаването на лизинговия автомобил на лицето Гурлевски е станало по искане и със съгласието на самия ответник, както и че с плащането на лизинговите вноски същият е потвърдил договора за лизинг и неговото точно изпълнение. Като неоснователно е счетено и оплакването във въззивната жалба, че свидетелите на ответника са допуснати, без да е направено искане за това в предвидения в чл. 131 ГПК преклузивен срок. В тази връзка съдебният състав е отчел, че искането за свидетели е заявено в представената насрещна искова молба, депозирана в срока за отговор на исковата молба, поради което същите са допустими, а направените въз основа на показанията им изводи – обосновани.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставените от касатора процесуалноправни въпроси не е осъществено общото изискване на закона (чл. 280, ал. 1 ГПК) да са значими за изхода на конкретното дело съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че тези въпроси представляват по своето естество оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, които са относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касация, а не към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й. Отговорът на тези въпроси предпоставя извършване на проверка за правилността на конкретните процесуални действия на съда, което може да се осъществи единствено ако касационната жалба бъде допусната до разглеждане. Следва да се отбележи също, че въпросите са поставени некоректно, доколкото не съответстват на данните по делото. От една страна, в случая не се касае до „служебно конституирани” доказателства, тъй като свидетелите са поискани от ответника – не само в насрещната искова молба, депозирана в срока по чл. 131 ГПК за отговор на предявения срещу него иск, но и впоследствие в проведеното първо съдебно заседание на 26.03.2012 г., след като ищецът е уточнил твърденията си в исковата молба и е поискал ангажиране на доказателства. От друга страна, свидетелите не са поискани в „друго, отделно и независимо производство” производство, тъй като по делото липсват данни да е образувано отделно производство по предявения насрещен иск – с разпореждане от 23.12.2011 г. насрещната искова молба е оставена без движение с дадени указания по чл. 129, ал. 1 ГПК, но липсва произнасяне за връщането й или за образуването й в отделно производство.
Независимо от изложеното, дори да се счетат за отговрящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Именно защото решаването им е обусловено от обсъждането на конкретните факти по дело, същите не могат да бъдат преценени като такива, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това, решаването на тези въпроси в случая е свързано с приложението на чл. 143, ал. 2 ГПК, по която разпоредба вече е формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, което изключва допускането на касационния контрол на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради изложените съображения касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
Въпреки този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважено предвид липсата на доказателства такива да са направени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 96 от 19.04.2013 г. по в. гр. д. № 592/2013г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: