О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 210/10.04.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Веска Райчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1623 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
И. Х. Г. и Ю. Х. Г., правоприемниците на Ю. И. Г., обжалват определение № 332/ 16.12.2013 г. по гр. д. № 6899/ 2013 г, с което Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение оставя без разглеждане по същество касационната жалба на тяхната наследодателка срещу решение № 177/ 30.04.2013 г. по гр. д. № 422/ 2012 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Д. за постановяване на определението в нарушение на чл. 280, ал. 2 ГПК извеждат със становището, че: 1) към исковата молба не е представена данъчната оценка на имота и 2) първоначално посочената цена на иска при квалификацията на чл. 33, ал. 2 ЗС е променена с влизане в сила на ГПК от 2007 г.
В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответниците не постъпва отговор на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение, предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че цената на иска при квалификацията на чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от Ю. И. Г., е 1/ 4 от данъчната оценка на имота, обект на съдебно упражненото право на изкупуване и възлиза на сумата 3 125 лв. Чл. 280, ал. 2 ГПК изключва касационното обжалване на решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и жалбата на Ю. Г. има недопустим предмет.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че делото по конститутивните искове при квалификацията на чл. 33, ал. 2 ЗС, предявени при условията на активно и пасивно субективно съединяване, е образувано на 04.08.2005 г. при действието на ГПК (отм). Единият иск е този на касатора Ю. И. Г., починала на 05.11.2013 г. и наследена от двамата жалбоподатели. При спазване на изискванията на чл. 98, ал. 1, б. „в” ГПК (отм) в исковата молба е посочена цена на исковете – 3 125 лв. Ищците са я определили в размер на 1/ 4 от данъчната оценка на имота и с твърденията, че за 2005 г. последната възлиза на 12 500 лв.
Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС не попада в никоя от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ГПК (отм). Следователно задължение на първостепенния съд е било да определи неговата цена (чл. 55, ал. 2 ГПК (отм)). В изпълнение на своето задължение първостепенният съд е възприел механизма, предложен от ищците. До приключване на първото по делото открито съдебно заседание не е бил повдиган въпросът за това, че цената от 3 125 лв. не съответства на действителната, включително и по причина, че ищците не са приложили данъчната оценка на имота за 2005 г. С приключването на това заседание е преклудирана възможността за преразглеждането на въпроса (чл. 56 ГПК (отм)). Цената на предявените искове е стабилизирана и е ирелевантна всяка следваща промяна във фактическите обстоятелства, които я обуславят. А. следва от чл. 93, ал. 3 ГПК (отм), защото цената на иска предопределя родовата подсъдност.
Различен извод не обуславя новият ГПК, влязъл в сила на 01.03.2008 г. в период на висящност на исковото производство. Напротив, § 2, ал. 1 от неговите преходни и заключителни разпоредби предвижда запазено действие на разпоредбите на ГПК (отм), които са уредили първата фаза на производството. Обсъдените по-горе разпоредби на чл. 93, ал. 3 и на чл. 98, ал. 1, б. „в” ГПК (отм) са сред тези със запазено действие. Чл. 70 ГПК, макар да се намира в общите правила на новия ГПК, има съдържание, идентично с отменените чл. 56 и чл. 57 ГПК от 1952 г. Следователно не намира подкрепа в обективното ни процесуално право и становището на жалбоподателите, че новите правила на ГПК за определяне цената на иска на база данъчна оценка рефлектират върху цената на предявения от наследодателката им иск. Ето защо и настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение в частта, с която този иск е отхвърлен, попада в предметния обхват на чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната жалба на Ю. И. Г. е с недопустим предмет на обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Х. Г. [ЕГН] и на Ю. Х. Г. [ЕГН] срещу определение № 332/ 16.12.2013 г. по гр. д. № 6899/ 2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.