5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
[населено място], 01.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1617 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. срещу решение от 08.01.2015г. по гр.д. №2976/2014г. на Софийски градски съд, АО, III Г състав, в частта, с която е потвърдено решение от 30.07.2013г. по гр.д. №34978/2012г. на Софийски районен съд, 47 състав, в обжалваните от И. части – в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на Д. Д. О. сумата 12 000 лева, на Е. А. А. сумата 3000 лева и на М. А. С. сумата 3000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.01.2011г. по вина на И. Д. И., ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането – 07.01.2011г. до окончателното плащане, заедно с направените разноски съразмерно на уважената част от исковете, както и в частта, с която И. Д. И. е осъден на основание чл.227 ал.1 т.1 от КЗ да заплати на ЗД [фирма] сумата от 18 000 лева, която ответникът дължи след като ЗД [фирма] заплати на Д. Д. О. сумата 12 000 лева, на Е. А. А. сумата 3 000 лева и на М. А. С. сумата 3000 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането – 07.01.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 2840 лева направени по делото разноски.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че той е бил лишен от право на участие в производството, като не е бил призоваван чрез затвора в [населено място], където търпи наказание лишаване от свобода. Поддържа,че СГС е разгледал спора по същество без да го призове за съдебното заседание, въпреки изричното му искане да участва в заседанието. Също поддържа, че решението е необосновано, тъй като съдът не е изложил съображения по твърденията му за наличие на противоречие между свидетелските показания и заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като излага доводи за нарушаването на правото му на участие като страна в производството. Твърди, че по този начин въззивният съд не е съобразил задължителните указания в т.17 на ТР №1 от 04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, съгласно които ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар или страната е била лишена от участие в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да разгледа делото по същество. Поддържа, че съдът е допуснал нарушения и на задължителните указания в ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС
Ответниците по касация Д. Д. О., Е. А. А. и М. А. С. оспорват жалбата като неоснователна. Поддържа,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като в представеното по делото изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото. Претендират разноски.
Ответникът по касация ЗД [фирма], [населено място], не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частите, обжалвани от ответника по обратния иск И. Д. И. и от ищцата Д. Д. О., е приел за установено виновно противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач И. Д. И., който с влязла в сила присъда е признат за виновен в това, че на 07.01.2011г. при управление на лек автомобил „Фолксаваген Голф“ с рег.№Т90-14 АС, нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и умишлено е причинил средна телесна повреда на возещата се в лек автомобил „Рено К.“ Д. Д. О., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен крайник. Въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение по чл.52 от ЗЗД за претърпените от ищцата О. неимуществени вреди – болки и страдания, възлиза на 12 000 лева, а справедливото обезщетение за другите двама ищци, пострадали при същото ПТП е в размер на 3000 лева за всеки от тях. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими вида и характера на претърпените от ищците телесни увреждания, продължителността на търпените от тях болки, нарушеното им емоционално равновесие, както и социално – икономическите условия в страната към същия момент. Относно наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на делинквента по предявения от застрахователя регресен иск, въззивният съд не е излагал мотиви, доколкото във въззивната жалба са изложени оплаквания само по отношение на неправилно определения размер на присъдените обезщетения.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът макар формално да е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е посочил в него кой е разрешеният от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Дори да се приеме, че тъй като оплакванията на касатора и цитираната в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК задължителна практика касаят правомощията на въззивния съд, когато страната е била лишена от участие в първоинстанционното производство, то касаторът поставя този въпрос като обуславящ изхода на спора, в случая не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за процесуални нарушения, изразяващи се в това, че касаторът е бил лишен от право на участие в производството, като не е бил призоваван чрез затвора в [населено място]. Доводите на практика касаят допуснати процесуални нарушения при разглеждането на делото от въззивния съд, а не пропуск на въззивния съд да отстрани нарушенията на първоинстанционния, като повтори процесуалните действия без участието на касатора – ответник по предявения обратен иск. Поради това и задължителните указания в т.17 на ТР №1 от 04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, не са относими към изложените в касационната жалба оплаквания. Въпреки това следва да се отбележи, че въззивният съд е обсъдил всички изложени във въззивната жалба доводи и е приел,че не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения на правото му на участие в процеса. След преценка на разписките за връчени съобщения и протоколите от проведените по делото съдебни заседания въззивният съд е стигнал до извода, че третото лице – помагач и ответник по насрещния иск И. Д. И., макар и нередовно призован, е присъствал на първото насрочено по делото заседание, в което първоинстанционният съд не е дал ход на делото и му е връчил преписи от проекта за доклад, исковата молба на ЗД [фирма] и доказателствата, като му е дал възможност да представи писмен отговор и да направи доказателствени искания както и да изрази становище по първоначалната искова молба и представените с нея доказателства. Въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че в определения му срок И. И. е представил само писмено становище, без никакви доказателствени искания. По този начин въззивният съд не е допуснал нарушение на постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, които освен в частта относно задължителното другарство, са актуални и при действието на ГПК/ в сила от 01.03.2008 г./. Преценката на въззивния съд на събраните по делото доказателства, както и преценката му за правилността на процесуалните действия на първоинстанционния съд, не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, а има значение за правилността на постановеното въззивно решение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответниците по касация Д. Д. О., Е. А. А. и М. А. С. не следва да бъдат присъждани разноски, въпреки направеното искане за това, доколкото същите не са представили доказателства за уговарянето и изплащането на адвокатско възнаграждение на пълномощника им адв. К. за касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.01.2015г. по гр.д. №2976/2014г. на Софийски градски съд, АО, III Г състав, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.