О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
Гр. София, 14.03.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 1292/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД [населено място], чрез пълномощника ю.к. Щ. Р., срещу решение № 63 от 18.02.2015 г. по в.т.д. № 1493/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 519 от 31.10.2014 г. по т.д.№ 300/2014 г. на Пловдивския окръжен съд – ХVІІІ търговски състав. С него и касаторът е осъден да заплати на КОНСУЛТ С. Е. [населено място] следните суми: 365 924.13 лв. с ДДС – дължим остатък от цената за изкупуване на ел.енергия, произведена в периода от м. септември 2012 г. до м. май 2013 г. от Ф. „Изток І” и 360 248.37 лв. с ДДС ДДС – дължим остатък от цената за изкупуване на ел.енергия, произведена през същия период от Ф. „Изток ІІ”, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 17.04.2014 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се съдържат касационни доводи за неправилно приложение на закона, въз основа на които се претендира отмяната му и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на сторените от касатора съдебно-деловодни разноски за трите инстанции. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се обосновава основание за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /чл.13 ал.7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир, т.е. дали решението за отмяната му има обратна сила.
Ответникът по касационната жалба е представил писмен отговор в срока по чл. 287 ал.1 ГПК чрез пълномощника си – адв. Л.-Е., с искане обжалваното решение да не се допуска с касационен контрол по подробно изложени съображения, евентуално – да бъде оставено в сила, като обосновано и правилно. Претендира разноски за тази инстанция.
Като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Крайният извод на Пловдивския апелативен съд за основателност на предявените искове по чл.327 ал.1 ТЗ е формиран по следния начин: Безспорно ищецът е собственик на двете фотоволтаични електрически централи, въведени в експлоатация с разрешение за ползване от 30.08.2011 г. На 29.07.2011 г. между страните по делото са сключени договори за изкупуване на произведената от централите ел. енергия, като заплащането й става на база издадени фактури. Преференциалните цени на изкупуване на електроенергията са определени с решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, т.12. С решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, дължими от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Не е спорно, че въз основа на издадените от Е. БЪЛГАРИЯ Е. ЕАД на основание предходното решение фактури за дължимата от ищеца цена на достъп в процесния период са били формирани задължения, съвпадащи по размер с исковите суми. Тези вземания на оператора на електроразпределителната мрежа са били цедирани на ответника, като за извършените цесии са изпращани уведомления по чл.99 ал.3 ЗЗД. Въз основа на тях Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД е извършвало ежемесечни прихващия на задълженията си за заплащане на преференциалната цена за изкупуване на енергията, произведена от ищеца. С решение № 4025/21.03.2013 г. по адм.д.№ 12424/2012 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 01.10.2013 г., е отменено като незаконосъобразно решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, като съдът е мотивирал действието му и по отношение на ищцовото дружество, съобразно чл.177 ал.1 АПК. Прието е, че с отмяната на конкретния административен акт отпадат с обратна сила разпоредените с него последици, т.е. тя има обратно действие и заличава изначално разпоредбите относно определения размер на временните цени за достъп. Следователно, електроразпределителното дружество няма вземания към ищеца по издадените и цедирани на ответника фактури. При това положение, извършените по реда на чл.103 и чл.104 ЗЗД материалноправни изявления до ищеца за прихващане не са породили целения погасителен ефект, т.к. спорното вземане на ответното дружество не би могло да се приспадне от безспорното вземане на ищеца. Поради това липсва основната предпоставка за настъпване на компенсацията между двете насрещни вземания – наличие на изискуемост и ликвидност на вземането, с което се извършва прихващане.
На съдебния състав са служебно известни постановени от ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК решение № 155/11.01.2016 г. по т.д.№ 2611/2014 г., ІІ ТО, решение № 157/11.01.2016 г. по т.д.№ 3018/2014 г., ІІ ТО и решение № 212/23.12.2015 г. по т.д.№ 2956/2014 г., І ТО, за разрешаване на въпроса относно действието във времето на влязлото в сила решение на ВАС, с което е бил отменен индивидуален административен акт по чл.13 ал.2 ЗЕ, в случая решение № Ц-33/14.09.12 г. на ДКЕВР. Според тях, конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на решението на ДКЕВР за определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи настъпва с обратна сила /ex tunk/, респ. притежава обратно действие. Нормата на чл.13 ал.7 ЗЕ /в редакцията й, действаща към процесния период/ е съобразена, но не е счетена за основание, разколебаващо този правен извод. В същата насока са и изложените от въззивния съд решаващи мотиви, макар да не е коментирано значението на установеното в ЗЕ предварително изпълнение на решенията на ДКЕВР, вкл. за определените временни цени за достъп.
С оглед горното, съставът на ВКС, ТК, второ отделение счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд. Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода от спора, с което е осъществена общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Същевременно, с оглед създадената задължителна съдебна практика от различни състави на ВКС, на която обжалваното решение съответства, разрешаването на поставения от касатора въпрос не може да се квалифицира като значимо за точното прилагане на закона и развитието на правото, съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.4. Т.к. не се установява соченият от касатора допълнителнен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касационната жалба не може да бъде селектирана за разглеждане по същество.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 20 165.15 лв. – договорено и изплатено по банков път възнаграждение за изготвяне на писмен отговор против жалбата.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63/18.02.2015 г., постановено по в.т.д. № 1493/14 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на КОНСУЛТ С. Е. [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 20 165.15 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: