4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр. София, 25.04.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Боян Балевски
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2582 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. К., [населено място] срещу решение № 1311/09.06.2017г., постановено по гр.д.№ 1506/17г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.09.2016г. по гр.д.№ 8078/14г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата от 61630,22 лв., представляваща обезщетение за понесени вреди от неизпълнен договор за посредничество от 30.05.2007г., изразяващи се в 58674,90 лв. – заплатена продажна цена по сключването на договор, за който е посредничил ответникът, 1000 лв. – извършени разноски по НОХД № 11304/2011г. на СРС и 1955,83 лв. – заплатена комисионна за посредничество.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК (в редакцията до изменението с ДВ бр.86/27.10.2017г.).
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните на 30.05.2007г. е сключен договор за посредничество, по силата на който ответникът се е задължил да предложи и организира огледи на недвижими имоти с цел закупуването на апартамент от ищеца – настоящ касатор, като след избор на такъв имот на 05.06.2007г. са сключили договор за гаранция, като ищецът е предоставил на ответника сумата от 1000 евро. На 02.08.2007г. ищецът сключил с лицето В. Й. М. предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху избрания имот, като заплатил капаро в размер на 30000 евро. През 2009г. ищецът установил, че продавачът на имота не е негов собственик и с присъда по НОХД № 11304/2011г. на СРС В. М. и признат за виновен за измама, като е уважен предявеният граждански иск на ищеца Т. К. срещу В. М. за сумата от 58674,90 лв., представляваща обезщетение за понесените вреди – платеното капаро със законната лихва и 1000 лв. за разноски по делото. Решаващият състав на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че според договора за посредничество посредникът – ответник по иска и по жалбата, е следвало да извърши проверка за тежести върху имота, при която би се установило, че лицето не е собственик на апартамента и няма учредено право на строеж, както и че е следвало да информира купувача за евентуалната вероятност да договаря с несобственик. Според въззивния съд посредникът не е изпълнил поетите по договора задължения с грижата на добър търговец, но е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска поради погасяване на вземането за обезщетение по давност. Софийският апелативен съд е приел, че това вземане е за обезщетение от неизпълнен договор и се погасява с тригодишна давност по чл.111, б.”б” ЗЗД, която започва да тече от 02.08.2007г., тъй като е за вземане без уговорен срок за изпълнение, чиято изискуемост настъпва с възникването му. В случая изискуемостта настъпва от датата на сключване на увреждащата кредитора сделка, исковата молба е предявена на 10.06.2014г., поради което срокът на погасителната давност е изтекъл на 02.08.2010г. Възражението на ищеца по иска за прекъсване на погасителната давност с предявяването на граждански иск в наказателното производство е счетено за неоснователно, предвид различния вид на отговорността – по отношение на делинквента – деликтна, а по отношение на посредника – договорна.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя следните въпроси: 1. „От кой момент започва да тече давностният срок спрямо посредник по предварителен договор при наличие на висящ наказателен процес?”; 2.„Следва ли да се приеме, че давността започва да тече от влизане в сила на присъдата, а именно от 21.06.2013г.?”; 3.„Налице ли е неоснователно обогатяване за ответника [фирма] в конкретния случай при получаване на посредническата премия с оглед неизпълнение на задълженията по посредническия договор?”.
Независимо от позоваването на всички основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК (в редакцията до изменението с ДВ бр.86/27.10.2017г.) касаторът сочи само разрешенията в ТР № 5/2006г. по тълк.д.№ 5/2005г. на ОСГТК на ВКС. В Тълкувателното решение е прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. В мотивите изрично е посочено, че ако откриването на дееца е станало по-късно в сравнение с извършването на деянието, давностният срок тече от този по-късен момент, като тежестта на доказване на това обстоятелство е на пострадалия.
Тълкувателното решение дава категоричен отговор на въпроса, че висящият наказателен процес не е основание за спиране на погасителната давност за вземането на пострадалия за вреди срещу делинквента. В случая не се претендира съществуването на вземането срещу делинквента (това вземане е присъдено по предявения граждански иск в наказателния процес), а срещу друго лице на основание неизпълнение на договорно задължение. Висящността на наказателното производство, както и висящността на предявения граждански иск срещу делинквента не са основания за спиране на погасителната давност за вземането срещу длъжника по договора за посредничество. В ТР № 5/2006г. на ОСГТК на ВКС изрично е предписано, че за да настъпи ефектът на спиране на давността, ако не е предявен граждански иск в наказателното производство, следва да се предяви иск пред граждански съд, производството по който да се спре до приключване на наказателното производство. Разрешенията са дадени по отношение на гражданската отговорност на делинквента, като на още по-силно основание за реализиране на гражданската отговорност на длъжник по договор, който е друго лице, различно от делинквента, следва да се предяви иск срещу длъжника, поради което не би могло да се приеме, че давността започва да тече от влизане в сила на осъдителната присъда срещу делинквента. В този смисъл не е налице противоречие, а напротив пълно съответствие на обжалването въззивно решение с практиката на ВКС по поставените първи и втори въпроси. По третия въпрос касаторът не се е позовал на конкретна съдебна практика и не обосновал предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Следва да се посочи, че въззивният съд е изложил мотиви, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника по посредническия договор, с което е признал съществуването на вземане на ищеца на договорно основание, но искът е отхвърлен поради погасяването на това вземане по давност.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 3000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 27.09.2017г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1311/09.06.2017г., постановено по гр.д.№ 1506/17г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. Т. К., [населено място], съдебен адрес: [населено място], ул.П.” № 9, ет.4 офис 10 – адв.Ж. Д., да заплати на [фирма], [населено място], пл.”Света Неделя” № 4, ет.6 сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.