О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 06.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1513/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. M. К., чрез адв. Н. Я., срещу определение № 163 от 03.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 17/2015г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 4234 от 16.11.2014г. по гр.д. №4800/2014г. по описа на Плевенския районен съд. С първоинстанционното определение исковата молба на В. М. К. против [фирма] и [фирма] е върната и производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобраност и неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят излага подробни съображения, че посочените от него факти в исковата молба представляват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 424 ГПК, като твърди, че този иск е единствената му възможност да защити интереса си. Искането е за отмяна на прекратителното определение и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване бланкетно се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Не е посочен конкретен правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и същият да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа се единствено оплакване за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт поради това, че съдът не е преценил релевантните за спора факти и е направил необосновани изводи.
Ответникът по касационната частна жалба [фирма] е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище, че подадената жалба е процесулано недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, а по същество е неоснователна.
Ответникът по касационната частна жалба [фирма] е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на подадената частна касационна жалба и оспорва основателността й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
С определение № 4234/06.11.2014г., постановено по гр.д. 4800/2014 г., Плевенският районен съд е прекратил производство по делото на основание чл. 130 ГПК. Съобразявайки задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 16 на ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 424 ГПК е недопустим, тъй като посочените от ищеца факти не представляват новооткрити обстоятелства, които да обосноват допустимост на исковата претенция.
За да постанови обжалваното определение, Плевенският окръжен съд е посочил, че за длъжника в заповедното производство е налице правен интерес от защита по реда чл. 424 ГПК и този иск е допустим тогава, когато длъжникът не е бил лишен от възможност да оспори вземането в заповедното производство по реда на чл. 414 ГПК, но не е подал възражение в двуседмичния срок, а впоследствие са се намерили новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В. инстанция е потвърдила извода на първоинстанционния съд, че обстоятелствата, на които се позовава ищецът и доказателства които представя, са извън характеристиките на специалния иск по чл. 424 ГПК. При това положение, въззивният съд е приел, че извършената преценка от първоинстанционния съд относно недопустимостта на предявения иск е правилна и законосъобразна.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. В случая частният жалбоподател изобщо не е формулирал правен въпрос. Съгласно даденото в т. 1 на ТР 1/2009г. на ОСГТК задължително тълкуване на закона правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без касационният съд да дължи произнасяне по твърденията относно наличието на специфичните предпоставки.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че в изложението жалбоподателят не е развил доводи и за наличието на специфичната предпоставка по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, а единствено формално я сочи, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати [фирма] сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 163 от 03.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 17/2015 год. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. M. К. да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 500 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: