О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
Гр.София, 19.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 436 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е”Е. , г. П. срещу решение № 208/12.04.2008г., постановено по гр.д. № 1016/2007г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено решението от 08.01.2007г. по гр.д. № 1424/2005г. на Софийския градски съд и “Е”Е. е осъдено да заплати, на основание чл.28, ал.1, т.2 от ЗПРПМ, на Д. Б. Д., Л. Г. Д. и Г. П. Т. сумата от 23187.33 лв. / на всеки по 7729.11 лв./, със законната лихва от 31.10.2005г., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 09.01.2001г. до 15.06.2001г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците Д. Б. Д., Л. Г. Д. и Г. П. Т. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.28, ал.1, т.2 от ЗПРПМ за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за това, че “Е”Е. е ползвал без основание патентното изобретение на ищците и ги е лишил от ползите, които биха имали като патентопритежатели, въззивният съд е приел, че ищците са притежавали авторско свидетелство за изобретение “Метод и устройство за закаляване на стоманени топки”. Авторското свидетелство е трансформирано в патент по реда на Пар.3 от ПЗР на ЗПРПМ и срокът на действие на патента е 20 години, т.е. от датата на заявката – 06.09.1983г. до изтичането му на 06.09.2003г. Според решаващия състав ответникът по иска е използвал патента без съгласие на патентопритежателите в срока на действие на закрилата, поради което е присъдено обезщетение, определено на база на дължимото лицензионно възнаграждение.
Изложението на основанията на допускане на касационното обжалване представлява приложение към жалбата съгласно чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. С разпореждане от 24.09.2008г. съдията- докладчик предостави възможност на касатора да отстрани допуснатите неточности в изложението досежно посочения в приложението касатор – “Л”ООД, решението и номера на делото, както и в мотивационната част, тъй като изложението касае материалноправен въпрос по приложението на ЗМГО, а атакуваното решение е постановено по ЗПРПМ. Разпореждането е съобщено на пълномощниците на касатора на 06.10.2008г. и с молба от 13.10.2008г. е представено “относимото изложение на основанията за касационно обжалване”. В посоченото изложение е направена поправка на наименованието на касатора, но стр.2 изцяло съвпада с приложението към касационната жалба.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен въпрос, решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставеният въпрос за тълкуване на понятието “недобросъвестно действие при подаване на заявка за регистрация на търговска марка” по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО не е коментиран от въззивния съд и не е включен в предмета на делото за заплащане на обезщетение поради нарушение на правата на патентопритежателите по чл.28, ал.1, т.2 от ЗПРПМ. Доколкото същественият материалноправен въпрос следва да е от значение за изхода от спора, то обосноваването на приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК изисква този въпрос да е от категорията на въпросите по тълкуването на конкретна правна норма, относима към спора по делото и към търсената с иска защита.
Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, тъй като същите не са обвързани с аргументация за противоречивост със съдебна практика или за значимост за развитието на правната наука. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208/12.04.2008г., постановено по гр.д. № 1016/2007г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.