О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 31.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 61 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “А”Е. срещу тази част от Решение № 180 от 30.06.2008 год. по гр.д. № 840/2007 год. на Пловдивския апелативен съд с която ПАС е приел за основателен разглежданият от него иск с правно основание с правно основание чл.59 ЗЗД за разликата над 17718 лв. и до 22453 лв. Т.е. обжалваемият интерес е 4135 лв.
Въззивното решение е постановено по жалбата на “А”Е. срещу решението от 27.06.2007 год. по т.д. № 1149/2007 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е бил уважен предявеният от “О. с. на ТПК- П. ” срещу едноличното дружество иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Въззивният съд също е счел, че искът за присъждане на обезщетение за ползване без основание на недвижим имот на ищеца е основателен до размера на 22423 лв., поради което е оставил решението в сила. При определяне размера на обезщетението ПАС се е позовал на заключението на експертизата, допусната от първоинстанционния съд, като е изложил съображения защо не възприема заключението на експертизата, допусната от него. Последователно подържаната теза на ответника-касатор е, че размерът на обезщетението е завишен, без да оспорва основанието на иска.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос на който се позовава касатора не е формулиран, а се съдържа общо препращане към правилното приложение на “такива важни и въпроси за точното прилагане на закона – относно спазване на нармите на чл.202 ГПК (чл.157 ал.3 ГПК(отм.), чл.235 ал.3 (чл.188 ал.1-3 ГПК (отм.), чл.236 ал.2 (чл.189 ал.2 ГПК (отм.)”
Приложимостта на т.1 се обосновава с противоречие на т.11 и т.12 та ТР № 1/17.07.2001 год., т.3 на ТР № 2/2004 год., ППВС № 2/1967 год. и ППВС № 6/1978 год. Има позоваване и на практика на състави на ВАС. Както бе посочено – съществен процесуалноправен въпрос не е формулиран, но доколкото тезата на “А”Е. е свързан с размера на обезщетението и разбирането, че правилното му определяне е това по втората експертиза, то нарушение на цитираната задължителна практика на ВС и ВКС при възприемането на първото експертно заключение от страна на ПАС не е допуснато, доколкото тя е последователна досежно правомощията на съда при формиране на преценката си кое от заключенията да възприеме.
По отношение приложимостта на т.3 в изложението не се съдържат никакви аргументи.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о., като счете, че не са налице основанията за допускане на факултативния касационен контрол
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 180 от 30.06.2008 год. по гр.д. № 840/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.