О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 17.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №4932/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №336 от 25.06.2015г по в.гр.дело № 280/2015г. на Русенски окръжен съд, с което при новото разглеждане на делото от въззивна инстанция след постановяване на отменително решение №69 от 01.04.2015г по гр.д №4941/2014г на ВКС ІІІ г.о , в една част е отменено решение от 05. 03.2014г на Русенски РС и е уважен иска по чл. 150 КТ за заплащане на извънреден труд в полза на ищеца О. С. И. за периода 12.07.2008г – 24.10.2010г в размер на 7892,21 лв , както и съответната лихва за забава .
Към жалбата е приложено изложение. Сочи се основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по формулирани процесуалноправни въпроси : за задължителната сила на указанията на ВКС по приложението на процесуалния закон , когато е обезсилено въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане .Какво е значението на заключение на вещо лице , прието при първоначалното разглеждане на делото ,което не се поддържа при новото разглеждане на делото , следва ли въззивният съд да обсъди новото заключение (на вещо лице ),назначено след задължителни указания в отменителното решение на ВКС. Отговор на въпроса въззивният съд е дал в противоречие с реш. № 80/2012 по гр.д № 1315/2010 ІV г.о ,реш. № 246/2014г по гр.д № 3417/2013г ІІ г.о и реш. №164/2013г по гр.д № 1238/2012г ІІІ г.о ,постановени по реда на чл. 290 ГПК , основание по чл. 280 ал.1т.1 ГПК. Поставеният въпрос е допълнен с въпроси: Преклудират ли се обсъдените от касационния съд факти и длъжен ли е съдът да съобрази тълкуването им ; длъжен ли е при противоречиви заключения съдът да изложи мотиви защо приема едно от заключенията, как съдът следва да формира вътрешното си убеждение при преценка на събраните доказателства. Д. за противоречие по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е допълнен с цитиране и на други решения на ВКС, вкл. решение №250/2013г по гр.д №634/2011г ІІ г.о и решение № 191 /2012г по гр.д № 1175/2011 ІІ г.о ,постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поставя се и процесуалноправен въпрос има ли качеството на писмено доказателство печатан текст без автор ,издател ,подпис и време на съставяне ,каква е доказателствената сила на заключение на вещо лице ,което е в противоречие с представени писмени доказателства ,които не са оспорени Защитата има предвид „печатан текст” ,по отношение на който съдът е приел ,че е извлечение от счетоводна документация , представен за нуждите на експертизата по делото от ответника, поради което не е необходимо да бъде подписан .Изтъква се противоречие с реш. № 173/2010г по гр.д №5166/2008 ІV г.о , според мотивите на което няма документи с абсолютна , обвързваща доказателствена сила. Като материалноправен въпрос ,който се решава противоречиво(чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ) се поставя този за регламентацията на извънредния труд , полаган от екипаж на кораб по наредбата , приета с ПМС 226/2003г, в сила от 01.01.2005г.Задължение на капитана е да осигури компенсаторни почивки ,което понятие също е дефинирано и съгласно чл. 24 ал.2 от Наредбата не се касае за извънреден труд .С позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставят въпросите :Може ли да се отчита труда на членовете на екипажа извън документите, регламентирани в Наредбата.Допустимо ли капитанът на кораб ,нормативно задължен да съставя графиците за работа и да отчита положения труд ,да черпи права от недобросъвествотно си поведение и при липса на задължителна документация да установява полагане на труд с гласни доказателства .Капитанът ли е лицето , което организира работата по време на рейс и може ли корабособственика да разпорежда режим на работа, различен от организирания от капитана, съответно как следва да бъдат дадени тези разпореждания. Според касатора отговорът на горните въпроси обуславя изхода на делото и е от съществено значение за точното прилагане на закона.
В отговор ответната страна О. С. И. изтъква,че от многословните формулировки не може да се изведе правен въпрос ,съществен за решаване на спора и обусловил изводите на съда . Посочените въпроси не са релевантни , или касаят правилността на решението. Обръща внимание, че по поставената при новото разглеждане на делото задача експертът не е изготвил заключение , а е представил становище под формата на доклад. Поставят се общи и принципни , а не конкретни правни въпроси. Въпросите за доказателственото значение на документи не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС , касае се за зачитане / незачитане на отразени в счетоводни книги стойности, чиято доказателствена сила се преценява с оглед на всички обстоятелства . Материалноправните въпроси нямат отношение , при положение че ищецът е бил единствения правоспособен капитан на кораба и дружеството следва да представи доказателства за ползването на компенсаторна почивка . Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК , касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение. Въпросът, който в случая е обосновал изводите на съда и по фактите, в следствие на което и по правото, действително е процесуалноправен , но по прилагането на чл.161 ГПК .
Делото е за трети път на касационна инстанция , след като с решение №69 от 01.04.2015г по гр.д №4941/2014г на ВКС ІІІ г.о е отменил постановено от въззивната инстанция обезсилване на първоинстанционно решение ,постановено от Русенски районен съд по спора при новото разглеждане на делото с оглед указанията по решение №83 /2013г по гр.д № 9116/2012г ІІІ г.о на ВКС.На постановилия понастоящем обжалваното решение Русенски окръжен съд е било указано разглеждане на спора по същество , което произнасяне постановеното решение обективира. Както и следва , въззивният съд по настоящето решение е възприел като задължително за него да прецени било ли е изпълненено указанието , дадено на Русенски районен съд в първото отменително решение №83 /2013г по гр.д № 9116/2012г ІІІ г.о на ВКС. Тази преценка е направена от въззивния съд по доказателствено искане на ищцовата страна в нейната жалба във връзка с чл. 266 ал.3 ГПК ,както и служебно. Предмет на указанието на касационната инстанция е било да се назначи допълнителна експертиза , която в случая е била назначена от първостепенния съд и не е следвало да бъде повторно назначавана от въззивния съд , поради следното:
Въпреки че по делото има приета неоспорена счетоводно- икономическа експертиза , за изясняване на спора от фактическа страна е дадено указание съдът и служебно да постави на вещото лице задача: да даде заключение за положения извънреден труд , като полаган четири часа дневно – както е претендирал ищеца , след справка освен в корабните дневници и в отчетите за рейса. Претенцията на ищеца за извънреден труд ,като капитан на кораб , е била само за времето , през което корабът е бил „на рейс” и за престойте му при товаро- разтоварни работи зад граница – по 4 часа дневно.Указанието е дадено ,тъй като първоначално приетата по делото експертиза от 14.12.2011г е била изготвена само въз основа на справка, нарочно изготвена от счетоводител при ответника, а при допълнителното заключение от 11.01.2012г,изготвено след запознаване с корабните дневници, представени в копие от ищеца , е посочен неизплатен извънреден труд значително повече от претендираното. След като недопустимо ищецът е изменил иска си (едновременно по основание и петитум) , е било постановено недопустимо решение на две инстанции, обезсилени от ВКС по реда на инстанционния контрол.
След връщане на делото на първоинстанционния Русенски районен съд за ново разглеждане , съответна на дадените от касационната инстанция указания задача е била поставена на вещото лице ( с определение на районния съдя от 14.06.2013г.) Вместо заключение , вещото лице Й. М. е депозирала две уведомления (от05.08.2013г и 27.09.2013г), че не й се предоставя достъп до счетоводна документация и проверка какви документи е представял ищеца, включително указания отчет във връзка с работното време : твърди се от представители на дружеството ,че такъв отчет няма и ищецът трябвало да докаже депозирането му ,също и че на експертизата се предоставят документи , които нямат отношение към задачата (цитирани и приложени към последното уведомление валутни сведения и др. документи които би следвало да са част от въпросния отчет,или да се базират на него).В съдебно заседание са дадени обяснения от страните и вещото лице. Пререканията между ищеца и управителя на ответното дружество са протоколирани в съдебно заседание (протокол от 24.10.2013г) включително и противоречивите им твърдения относно факти, представляващи индиция дали въпросния отчет е бил изготвен от капитана на кораба (ищеца) и предаден на управителя. Изявленията въззивния съд също е преценявал по реда на чл.161 ГПК. Изслушани са допълнително показания на свидетели за това как и при какви условия е полаган труд.Допуснато е ответното дружество да ангажира показанията и на счетоводителката , изготвила в табличен вид данните ,ползвани от вещото лице при първото заключение , като свидетел за това какво представлявали тези данни,в опровергаване качеството им на вторичен счетоводен документ. Свидетелката е посочила ,че те са методологична справка. След събирането на тези допълнителни доказателства по делото , вещото лице е депозирала „доклад” от 13.02.2014г , че е била допусната и е извършила счетоводна проверка, но в предприятието не се е установила присъствена форма за отчитане на отработени часове и дни , на база на която да се съставят ведомости за заплати, както и действително отработени часове – помесечно , не се е установил и отчет за рейса на кораба ,за всеки член от екипажа ,кой на какви смени е работел ,не се е установил регистриран и начисляван извънреден труд за целия исков период ,за целия плавателен състав на този кораб, докато е бил на рейс. При тези обстоятелства въззивният съд е основал фактическия си извод за полаган от ищеца извънреден труд на свидетелските показания , като е посочил и кои писмени доказателства и индиции подкрепят този извод , предвид съдържащата се в МПС №226/2003г регламентация с наредба, препращаща към правилата на Кодекса на труда. Неотчитането на извънредния труд съобразно изискванията на чл. 28 ал.1 от Наредбата е неизпълнение на задължение от работодателя , от което той не може да черпи права. От друга страна съдът е намерил ,че ответникът е създал пречки за събиране на допуснато доказателство – изготвяне на експертиза , както и че следва да се приеме и кредитира първото, основно заключение на вещото лице по делото .
При така обективираната решаваща дейност на съда и обстоятелствата по делото ,очертали и произнесените с решението правни въпроси ,в изложението не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК за формулиране на такъв правен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение , който да е от значение за изхода на делото. Не са налице обстоятелствата (процесуални факти), които защитата изтъква като предпоставки при формулирането на процесуалноправните въпроси. Цитираните разрешения ( по реш. № 80/2012 по гр.д № 1315/2010 ІV г.о ,реш. № 246/2014г по гр.д № 3417/2013г ІІ г.о и реш. №164/2013г по гр.д № 1238/2012г ІІІ г.о, реш. №250/2013г по гр.д №634/2011г ІІ г.о и реш № 191 /2012г по гр.д № 1175/2011 ІІ г.о) са неотносими и не сочат на противоречие. В случая вещото лице не е коригирало или изменило вече дадено по делото заключение в резултат на нови данни по смисъла на чл. 201 ГПК, а е отказало да даде ново заключение предвид липсата на такива данни. Соченият доклад на вещото лице при новото разглеждане на делото не е заключение по поставената задача – не само защото експертът изрично е изтъкнал това , но и по съдържание . Няма и противоречиви заключения на едно назначено вещо лице , или на различни вещи лица. Съдът е процедирал съгласно чл. 202 ГПК , съответно не е имал основание да прилага чл.195, ал.2, чл.198, или чл. 201 ГПК. Прилагането на тези норми е безпредметно,когато липсата на експертно заключение е резултат от възпрепятстване на доказването. Относно приложното поле на чл.161 ГПК в трудови спорове когато се установи извънреден труд , неотчитан от работодателя по съответния регламентиран ред, има последователна и обилна практика на ВКС, както и по въпроса за доказването на извънредния труд като положен ,който да не се смесва с въпроса за формалното му отчитане и документиране при работодателя, компенсирането му с почивки и др. въпроси. Въпросът преклудират ли се обсъдените от касационния съд факти и длъжен ли е съдът да съобрази тълкуването им е неясен, не се сочи по отношение на кой от решаващите изводи на въззивния съд е привързан.Тъй като съдът е приложил чл.161 ГПК,т.е приел е за доказани фактите по твърденията на ищеца , без връзка с изхода на делото са и поставените „материалноправни” въпроси ,чрез които тези факти се отричат или се въвеждат други ,на които ответникът би могъл да се позове , ако се е ангажирал с насрещно доказване .
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски , установени за адвокатска защита в размер на 1800 лева
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №336 от 25.06.2015г по в.гр.дело № 280/2015г. на Русенски окръжен съд
Осъжда [фирма] за заплати на О. С. И. от [населено място] сумата 1800 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .