7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 26.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4230/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационната жалба на ищцата Н. В. С. срещу въззивно решение на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение на Великотърновски районен съд, с което са отхвърлени исковете и срещу ОУ „Св. Патриарх Е.“, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на съда- липса на собствени мотиви /нарушение на чл. 271 и 272 ГПК/, необсъждане на всички доказателства и възражения /нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК/, неоткриване на производство по оспорване на писмени доказателства/нарушение на чл. 193 и 194 ГПК/, недопускане на компютърна експертиза /нарушение на чл. 266 ГПК/. Също така според касаторката, съдът необосновано бил приел, че длъжността от заповедта за уволнение е идентична със заеманата от нея /„помощник- директор“ и „заместник директор“/, както и че съгласието на Синдикалната организация е дадено от ръководството и. Освен това според касаторката било допуснато нарушение и на материални разпоредби- неправилно е бил приложен чл.333, ал.4 КТ, тъй като съгласието за съкращението следвало да се даде от Общото събрание на Синдикалната организация, а не от ръководството и, както и че заповедта по чл. 328, ал.1, т.2 КТ следвало да съдържа като реквизит и причините за извършеното съкращение.
Във връзка с доводите в касационна жалба, ищцата е формулирала следните правни въпроси като по всеки от тях е посочила на кое основание иска допускане на касационно обжалване: по въпрос №1- „Допустимо ли е при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ въззивната инстанция да не излага самостоятелни мотиви, които да отразяват собствената ? правораздавателна дейност?“, ищцата подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК; по въпрос №2- „Следва ли въззивният съд съгласно чл. 271, чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните?“, се подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК; по въпрос №3- „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата и да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания?“, се подържа чл. 280, ал.1, т.1 ГПК; по въпрос №4- „Решен ли е спорът по същество съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, ако след постановяване на решение на съда в правния мир остава да съществува документ, издаден в двата варианта, всеки от тях заверен с гриф „вярно с оригинала“?“, се подържа чл. 280, ал.1, т.3 ГПК; по въпрос №5- „В случая, когато в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е допуснал производство по чл. 193 ГПК касателно твърдяната неистинност на съдържание на своевременно оспорени доказателства по делото, следва ли въззивният съд да го допусне на основание чл. 266, ал. 3, когато с въззивната жалба страната е поискала проверка на документ по чл. 194 ГПК?“, се подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК; по въпрос №6-„Уволнителната заповед по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ следва ли да съдържа точното наименование на длъжността, заемана от уволняваното лице, или може да се впише длъжност с друго наименование, в случая, когато двете длъжности са с един и същ код съгласно НКПД, да се приеме, че са с един и същи трудови функции?“, се подържа чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК; по въпрос №7- „При уволнение поради съкращаване на щата/чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ/, мотивите задължителен елемент ли са на уволнителната заповед?“, се подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК и по въпрос №8- „При уволнение поради съкращаване на щата /чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ/, съгласието по чл. 333, ал. 4 КТ следва ли да бъде дадено с надлежно решение на общото събрание на синдикалната организация, или може да е взето от синдикалното ръководство по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на КТ?“, се подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответникът по касационната ОУ „Св. Патриарх Е.“, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, с който възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
ВКС, състав на III ГО, за да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съобрази следното:
Ищцата Н. В. твърди в исковата молба, че е работила на длъжност „помощник – директор по учебната дейност“ при ответника, като извършвала и преподавателска дейност по информационни технологии. На 07.09.2016г. ? било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор и Заповед № 612-374/ 07.09.2016 г. на директора на ОУ „Св. Патриарх Е.“, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата чрез премахване на заеманата от нея длъжност, считано от 08.09.2016 г.. Според ищцата уволнението е незаконно на няколко основания: заповедта на директора за утвърждаване на новото щатно разписание била антидатирана- тя била издадена на 07.09.2016г., а не на 31.08.2016г.; длъжността не била премахната; ищцата била уволнена от длъжност, която не е заемала; заповедта за уволнение не съдържала мотиви за съкращението- причините за премахването на длъжността; не бил извършен подбор и липсвало предварително съгласие на синдикалната организация, в която членувала.
За да докаже реалното съкращение ответникът работодател е представил заповедта за съкращение на щата от 31.08.2016г., Списък- Образец 1 за учебната 2016/2017г. и съгласието на синдикалната организация от 02.09.2016г..
В открито заседание на 19.01.2017г. ищцата чрез процесуалния си представител е оспорила писмото и протокола, изпратени от синдикалната организация относно датата и относно това, че не е проведено събрание на организацията и е оспорила датата на новото щатно разписание от 01.09.2016г..
Първоинстанционният съд е отказал да открие производство по чл. 193 ГПК, но е задължил работодателят да представи Заповедната книга и В. и изходящ дневник.
В съдебно заседание, когато са представени извлеченията от горните книги и оригиналите за проверка, ищцата чрез процесуалния си представител е направила възражение, че във Входящия и изходящ дневник, в изх. № 1448/01.09.2016г. е направена поправка на датата и дописване от друго лице „искане до Синдикат Подкрепа“, а при вх.№ 711/02.09.2016г. е дописан текст „Писмо отговор от синдикат Подкрепа“.
Първоинстанционният съд е приел, че съкращението на щата се установява от двете щатни разписания от 24.08.2016г. /старото/ и от 01.09.2016г. /новото/, представеният Списък- Образец 1 за учебната 2016/2017г. и вписванията в Заповедната книга и Входящия и изходящия дневник, където номерацията и датите съответстват на поредността на вписванията. Също така съдът е приел, че синдикалната организация е дала съгласие чрез ръководството си, а достоверността на датата се установява от изходящия и входящ дневник.
Във въззивната жалба ищцата въвежда следните основания за обжалване: 1/не било открито производство по чл. 193 ГПК на оспорените документи, документооборотът е неправомерен и индиция за антидатиране е наличието на два варианта на един и същи документ- „Предложение за размера на допълнително възнаграждение за 15.09.2016г.“, като в единия вариант е с печат и изх.№, а в другия е без такъв изх.№.; 2/допуснато било нарушение на чл. 313 ГПК, тъй като представените заповед от 24.08.2016г. и писмо от 02.09.2016г. до Р. били представени след срока; 3/съгласието на синдикалната организация не било валидно, тъй като нямало данни кои лица влизат в ръководството на синдикалната организация; 4/ не е налице реално съкращение, тъй като на нейно място е създадена нова длъжност, която не е с различна трудова функция; 5/ не са идентични длъжностите „помощник- директор“ и „заместник- директор“; 6/не е извършен подбор; 7/ заповедта за уволнение не е мотивирана;
Въззивният съд е приел, че правилно е установено от първоинстанционния съд, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „помощник – директор по учебната дейност”, на 07.09.2016г. са били връчени предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ и заповед за уволнение, заеманата от ищцата длъжност „помощник – директор по учебната дейност” и длъжността „заместник – директор по учебна дейност” са били с едни и същи код и са с еднакви длъжности, преди извършеното съкращаване на щата са съществували две щатни бройки за длъжността „заместник – директор”, едната от които е била заемана от ищцата, като и двете щатни бройки за посочената длъжност са били премахнати след утвърждаване на ново щатно разписание, предизвестието и заповедта от 07.09.2016г. отговарят на законовите изисквания и са мотивирани, уволнението е извършено при спазване на изискванията на чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като съгласието е дадено от синдикалното ръководство, неоснователни са оплакванията за нарушение на разпоредбата на чл. 329 КТ. Поради правилността на изводите на предходната инстанция, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК.
Въз основа на горното и предвид основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК и задължителните указания, дадени в т.р. 1-2010-ОСГТК, ВКС намира следното:
По първия поставен въпрос-„Допустимо ли е при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ въззивната инстанция да не излага самостоятелни мотиви, които да отразяват собствената ? правораздавателна дейност?“, не се установява противоречие със задължителната практиката на ВКС. Безспорно е, че въззивният съд следва да изложи мотиви за това кои са фактите по делото и какви са правните изводи. Възможността въззивният съд да извърши пряка преценка на фактическите и правните изводи на първата инстанция е регламентирана в чл. 272 ГПК и той има правомощие да извършва пряка преценка, когато потвърждава решението, освен че притежава и безспорното правомощие да извършва косвена преценка на мотивите. В случая не е налице формално препращане към мотивите на първа инстанция, защото въззивният съд е посочил кои са установените факти по делото и какви са правните изводи. Мотивите- „правилно са установените фактите и правните изводи, които са следните…“ и „фактите и правните изводи са следните… и те са установени правилно“ са равнозначни, защото съдържат от една страна посочване на фактите по делото и правните изводи и от друга страна съдържат преценката за правилност. Обратното твърдение, че това са различни мотиви, при положение, че имат еднакво съдържание, влиза в противоречие с правилата на формалната логика.
По втория и третия въпрос „Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните?“ и „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата и да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания?“ също не е налице основанието за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси не са конкретизирани, но явно е че са поставени във връзка с първия въпрос. Но както бе посочено по- горе, въззивният съд е посочил в мотивите кои са установените факти и правните изводи и е препратил към обосновката извършена от първата инстанция, поради което не се установява неправилно приложение на чл. 236, ал.2 ГПК- съдът е дал отговор на всички относими възражения относно антидатирането, липсата на идентичност на длъжността, липсата на мотивираност, преодоляването на закрилата, липсата на подбор. А що се отнася до възражението, че документооборотът е неправомерен, тъй като има документ в „два варианта“ /според ищцата/, представляващ „Предложение за размера на допълнителното възнаграждение“ и в тази връзка е поисканата и не е допусната компютърната експертиза, ВКС счита, че този довод и исканата експертиза нямат връзка с обхвата на правния спор и предмета на доказване. Посоченият документ няма връзка и не е доказателство за невярното съдържание на официалните свидетелстващи документи- „Заповедната книга“ и „Изходящия и входящия дневник“, а компютърната експертиза със задача „да се провери електронния носител на оспорените документи, чрез проверка на всички компютърни конфигурации в училището“, е обективно неизпълнима, а и няма основание за допускането и при условие, че насрещната страна не е направила изявление, че тези документи се съдържат на електронен носител в училището. Възражението във въззивната жалба за нарушение на чл. 313 ГПК касае документи, които нямат връзка със съкращението в щата. Освен това непредставянето на тези документи в срок- заповед от 24.08.2016г. и писмо до Р., няма връзка с възражението за неправомерен документооборот. Възражението, че съгласието на синдикалната организация не било валидно, тъй като нямало доказателства за това кои лица са членове на ръководството е възражение, което не е направено своевременно пред първата инстанция. Писменото съгласие на синдикалната организация е оспорено във връзка с датата му и с оглед на обстоятелството, че съгласието не е било дадено от общото събрание. По възражението, че липсва реално съкращение и че длъжността е запазена, въззивният съд се е произнесъл, както се е произнесъл и по възражението за липса на подбор.
По четвъртия поставен въпрос- „Решен ли е спорът по същество съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, ако след постановяване на решение на съда в правния мир остава да съществува документ, издаден в двата варианта, всеки от тях заверен с гриф „вярно с оригинала“?“, не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос не е обуславящ тъй като касае обосноваността на въззивното решение, а фактическите изводи на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
По петия въпрос- „Когато в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е допуснал производство по чл. 193 ГПК, следва ли въззивният съд да го допусне на основание чл. 266, ал. 3, когато с въззивната жалба страната е поискала проверка на документ по чл. 194 ГПК?“ не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, съгласно която не е необходимо да се открива производство по чл. 193 ГПК относно частни документи /р. 375-2012-ІVГО/. Освен това въззивният съд е изискал Заповедната книга и Изходящия и входящ дневник във връзка с възражението за антидатиране, а съдържанието е оспорено единствено на документа, представляващ съгласието на синдикалната организация, но то е оспорено във връзка с неправилното становище на ищцата, че съгласието не е дадено от събранието на организацията.
Шестият поставен въпрос- „Уволнителната заповед по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ следва ли да съдържа точното наименование на длъжността, заемана от уволняваното лице, или може да се впише длъжност с друго наименование, в случая, когато двете длъжности са с един и същ код съгласно НКПД, да се приеме, че са с един и същи трудови функции?“ касае обосноваността на въззивното решение, а в настоящото производство ВКС не проверява фактическите изводи на въззивния съд.
По седмия въпрос- „При уволнение поради съкращаване на щата /чл. 328, ал. 1, т. 2 , предл. 2 КТ/, мотивите задължителен елемент ли са на уволнителната заповед?“ също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В исковата молба ищцата е изтъкнала като основание за липса на мотиви непосочването на обективните предпоставки за съкращението в щата. Във въззивната жалба е изоставено това становище, тъй като за липса на мотиви се сочи липсата на идентичност между двете длъжности- тази която ищцата е заемала и тази, за която е прекратено трудовото правоотношение. Сега в изложението се представя практика на Ловешкия районен съд, според която в заповедта следва да се посочи в кой момент и как е отпаднала необходимостта от съответната щатна длъжност. Приетото от въззивния съд е в съгласие с трайната установена задължителна практика на ВКС, че основанието за прекратяване съкращение в щата е безвиновно и не е необходимо работодателят да се мотивира /р.№ 255-15-ІV ГО/. В този случай е достатъчно цифрово или текстово да е посочено основанието за уволнение. Наличието на задължителна практика изключва приложението на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по осмия поставен въпрос-. „При уволнение поради съкращаване на щата /чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ/, съгласието по чл. 333, ал. 4 КТ следва ли да бъде дадено с надлежно решение на общото събрание на синдикалната организация, или може да е взето от синдикалното ръководство по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на КТ?“, защото не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно т.р. № 4-13- ОСГК, решението по чл. 333, ал.4 КТ се дава от съответния орган на синдикалната организация, който има правомощия за това по устав. Въззивният съд е приел, че съгласно устава този орган е ръководството на синдикалната организация и по този начин не е допуснал отклонение от задължителната практика.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 296/ 24.07.2017г., постановено по в.гр.д. 434/2017г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: