О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 28.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4031/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№87156/27.6.2016 г., подадена от адв. В. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба И. М. В. от [населено място], против въззивно решение №3831/09.5.2016 г. по гр.д.№12508/2015 г. по описа на Софийския градски съд, II-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение №III-138-49/10.6.2015 г. по гр.д.№6316/2015 г. по описа Софийския районен съд, 128 състав, с което И. М. В. от [населено място] е осъден да заплати на Б. Г. Г. от [населено място], област Л., сумата 15000 лева, представляваща предоставена в заем, въз основа на договор за временна финансова помощ от 01.02.2013 г., но невърната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2948,68 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.3.2013 г. до 05.02.2015 г., и деловодни разноски.
Въззивният съд е приел, че предмет на спора пред въззивния съд са искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като е установено от представения договор за временна финансова помощ от 01.02.2013 г., че между страните е постигнато съгласие ищецът да предостави на ответника в заем сумата от 15000 лв., срещу което ответникът е поел задължение да върне сумата за срок от 1 месец. Прието е също така, че съгласно нормата на чл.240 ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като договорът за заем е реален, а предаването на паричната сума или заместимата вещ е предпоставка за неговото сключване и възникване на облигационно правоотношение.
Въззивната инстанция е установила, че в процесния договор е уговорено, че за получаването на заемната сума се издава разписка, поради което договорът не може да служи за доказване на факта на предаване и получаване на сумата, доколкото страните са се съгласили този факт да се удостовери с нарочен документ. Предаването на процесната сума съдът е приел, че е извършено с представената по делото разписка, в която ответникът е декларирал, че е получил сумата от 15000 лв. Съдът е стигнал и до извод, че доколкото от събраните по делото гласни доказателствени средства не може да се установи със сигурност наличието на други облигационни правоотношения, по които ищецът да е предоставил сума в размер на 15000 лв., то тази разписка удостоверява факта на предаване от ищеца на сумата по процесния договор. В подкрепа на извода, че ищецът е изпълнил задължението си по процесния договор и е предал на ответника сумата от 15000 лв. СГС е приел, че и представената по делото запис на заповед от 01.02.2013 г. удостоверява, че ответникът е поел задължението да плати на ищеца сумата от 15000 лв. Записът на заповед е издаден в деня на подписване на процесния договор, паричното задължение по него е за парична сума от 15000 лв. – колкото е и задължението на ответника, а падежът на записа на заповед е 01.03.2013 г. , който ден съвпада с падежа по процесния договор за заем. При преценка на обсъдените писмени доказателства съдът е стигнал до краен извод, че ищецът е изпълнил договорното задължение и е предал на ответника сумата от 15000 лв, последният е получил тази сума и за обезпечение на договорното задължение за връщането е издал запис на заповед с падеж, съвпадащ с падежа на задължението по договорното правоотношение. В разписката е посочен номерът на личната карта на ответника, издадена на 06.12.2012 г., което означава, че сумата е получена след 06.12.2012 г. В договора е посочен същият номер и дата на издаване на личната карта, което означава, че и договорът е сключен след 06.12.2012 г. Въз основа на това е прието, че разписката удостоверява факта на плащане по процесния договор, доколкото няма никакви данни след 06.12.2012 г. между страните да са възникнали други отношения освен процесното.
Преценявайки показанията на двамата, разпитани по спора, свидетели, въззивната инстанция е стигнала до извод, че не се установява по категоричен начин наличието на други облигационни правоотношения между страните с идентичен предмет, доколкото свидетелите възпроизвеждат за тези факти информация от ответника, но дори и да се приеме, че и преди сключване на процесния договор ищецът е предоставял и други заеми, това не разколебава извода, че представената с исковата молба разписка е издадена да служи за доказване на факта, че сумата от 15000 лв. е получена от ответника по процесния договор за заем, в който е уговорена сумата от 15000 лв. Освен това СГС е направил извод, че неспазването на изискванията на чл.3 от Закон за ограничаване на плащанията в брой не е свързано с гражданскоправни последици, като фактът на предаване на сумата е доказан с нарочен документ по чл.77 ЗЗД, съдържащ признание на ответника за получаване на сумата от 15000 лева, а нарушаването на законовото изискване е основание за налагане на административно наказание по чл.5, но не е основание да се приеме, че фактът на предаване на сумата не е осъществен.
За неоснователни и недоказани са приети възраженията на ответника, че ищецът извършва нерегламентирана кредитна дейност, а свидетелите не възпроизвеждат свои преки и непосредствени възприятия, а информация, получена от трети лица. Освен това в показанията не се изнасят факти, че ищецът е предоставял в заем пари срещу лихва, който факт освен това подлежи на доказване само с писмени доказателства – чл.240 ал.2 ЗЗД. Поради това съдът е стигнал до краен извод, че не може да се приеме, че ищецът се занимава с „лихварство“. Поради това е прието, че не е налице сключена правна сделка в противоречие със закона или добрите нрави, доколкото не е уговорена лихва, която да води до неоправдано нарастване по размер на дълга за кратък период. Уговорена е неустойка, но за забава, която в случая не се претендира. След като не е уговорена договорна лихва и то в размер, поставящ ответника е неравностойно положение, не може да се приеме, че при сключване на договора ищецът е целял постигане на резултат, който е в противоречие със закона и добрите нрави.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Следва ли ищецът по иск с правно основание чл.240 ЗЗД – връщане на предоставена в заем парична сума да установи при условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин факта на реалното предаване на обещаната в заем парична сума, а не в някаква степен на вероятност въз основа на един или друг начин обосновано предположение ? и 2. Допустимо ли е въз основа на представен по делото запис на заповед да се обоснове извод, че е установен факта на реалното предаване на обещаната в заем парична сума ?. Представят се 4 решения на ВКС по чл290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Б. Г. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Г. Г., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответникът в настоящото производство намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Поставените въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият от поставените въпроси, а именно: „Следва ли ищецът по иск с правно основание чл.240 ЗЗД – връщане на предоставена в заем парична сума, да установи при условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин факта на реалното предаване на обещаната в заем парична сума, а не в някаква степен на вероятност въз основа на един или друг начин обосновано предположение ?“ е бланкетен, но доколкото по делото са предоставени писмени доказателства за получаване на процесната сума от ответника по исковата молба и касационен жалбоподател в настоящото производство, които не са оспорени досежно положените от длъжника подписи, и съдът ги е обсъдил, съгласно изискванията на ГПК, то направените от последния изводи са правилни.
Вторият от поставените въпроси, а именно „Допустимо ли е въз основа на представен по делото запис на заповед да се обоснове извод, че е установен факта на реалното предаване на обещаната в заем парична сума ?“ е ирелевантен за спора, тъй като решаващ извод във връзка с представената по делото запис на заповед не е налице. Решаващият извод на съда за задължението на ответника по исковата молба е свързан с подписаната от него разписка за получаване на процесната сума.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски в размер на 1200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3831/09.5.2016 г. по гр.д.№12508/2015 г. по описа на Софийския градски съд, II-Г въззивен състав.
ОСЪЖДА И. М. В., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.4, да заплати на Б. Г. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Л., [улица], деловодни разноски в размер на 1200/хиляда и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: