О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
С.,28.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова
т. дело № 510/2012 година
Производството е по чл. 307, ал.1 във връзка с чл. 303, т. 1 и т. 5 ГПК.
Образувано е по молба /неправилно наречена „жалба”/ на М. С. П., Е. Т. П. и С. Т. П., всички от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 213 от 11.10.2011 г. по в. гр. д. № 419/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което, на основание чл. 435, ал. 3 ГПК, съдът се е произнесъл по подадената от посочените лица жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2011 г. по изп. дело № 20107650401280 на Частен съдебен изпълнител Г. И., рег. № 765, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора.
Искането за отмяна на атакуваното решение е обосновано с твърдението на молителите, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, тъй като не са били редовно уведомени за действията на съда при разглеждане на жалбата им, в т. ч. и за постъпилото по делото възражение от ответната банка и писмено обяснение от частния съдебен изпълнител, в резултат на което са били лишени от възможността да представят писмени доказателства и да защитят правата си. Отделно от това, като „второ правно основание за подаване на настоящата жалба” е посочена нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по молбата – „Р. (България)” АД, [населено място] – счита същата за неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.09.2011 г., като изразява становище и за недопустимост на касационното обжалване на атакуваното решение.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Както правната доктрина, така и съдебната практика /в т.ч. и задължителна такава – ППВС № 2 от 29.09.1977г./ приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./, чийто аналог понастоящем е чл. 303 ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор. Безспорно, такива актове са решенията /и някои определения/ на съда, постановени в исковия процес.
Същевременно, не може принципно да се отрече правото да бъде атакуван съдебен акт, постановен в производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие. Както се посочва в ТРОСГК на ВКС № 3 от 12.07.2005 г., /което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г./, това производство е двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С постановеното в това производство решение съдът разрешава процесуален, а не материалноправен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, следва да се приеме, че постановеният от него акт придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материалноправен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай не попада в горната хипотеза. Атакуваното решение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение, а единствено такива, касаещи редовността на процедурата по извършване на публичната продан на процесния имот и на съдебното производство по разглеждане на жалбата срещу действията на частния съдебен изпълнител. Ето защо, това решение не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 303 ГПК.
Поради установената в чл. 437, ал. 4 ГПК недопустимост да бъде обжалвано решението на окръжния съд по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, подадената от М. С. П., Е. Т. П. и С. Т. П. жалба се явява недопустима и поради това не подлежи на обсъждане поддържаното в нея основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При посочения изход на делото искането за спиране на изпълнението на атакуваното решение по реда на чл. 309 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. С. П., Е. Т. П. и С. Т. П., всички от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 213 от 11.10.2011 г. по в. гр. д. № 419/2011 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 309 ГПК за спиране изпълнението на влязлото в сила решение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: