О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
С. 28.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесет и втори март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1998 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Г. К. С. със съдебен адрес в [населено място] против определение от 4.01.13г. по гр.д.№ 7592/11г. на Софийски градски съд,с което са оставени без разглеждане молбите му от 7.06.12г. и 25.06.12г. за допълване на постановеното по делото решение от 9.05.12г. по гр.д.№ 7592/11г.на СГС. и за изменение на решението на Районния съд в частта за разноските. Жалбоподателят счита така постановения съдебен акт за неправилен и необоснован и без да развива съображения иска да бъде отменен.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество същата е неоснователна.
Фактите са следните:
С решение № 3283 от 9.05.12г.по гр.д.№ 7592/11г.СГС е потвърдил решенето на СРС с № ІІІ-113-31 от 25.03.11г. по гр.д.№ 9739/10г. в обжалваните части относно определения режим на лични отношения на детето М.-Ж. с нейния баща и в отхвърлителната част за разликата над определената сума от 100лв. до претендираната 150лв.за издръжка на детето /в останалата част решението е влязло в сила като необжалвано/. СГС е оставил без уважение искането на страните за присъждане на разноски във въззивното производство поради неуважаване на никоя от подадените две жалби.
На 7.06.12г. Г. К. С. е подал молба с вх. № 61761 за допълване на така постановения въззивен акт,на основание чл.250 от ГПК по следните пунктове,касаещи режима на лични отношения с бащата:
1.бащата да има възможност да го взема веднъж седмично- в сряда от детската градина или училище и да остане с детето до 19.30часа,когато да го върне в дома му и контактите през уикендите да са през седмица,
2.предаването и приемането на детето да става в обект в непосредствена близост до дома на детето и вземането да става от петък вечер,
3.бащата да има възможност да осъществява контакти с детето на рождените и именните дни на бащата и детето,
4.когато детето боледува – бащата да го взема още следващата/ след оздравяването/ седмица като компенсация, без да е необходимо да се изчаква по-следващата и в дните на болестта да се осигури възможност за индивидуален контакт /макар и кратковременен/ и
5.да се предостави възможност и на брата на бащата – Ю. С. /чичо на детето/, като негов близък роднина за контакт с детето.
На 25.06.12г. Г. К. С. е подал и молба с вх. № 68303 за изменение на постановения първоинстанционен акт в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК.
СГС с обжалваното определение от 4.01.13г. като е счел и двете подадени молби за недопустими,ги е оставил без разглеждане.Относно молбата от 7.06.12г.с правно основание чл.250 от ГПК е посочил,че изложените искания не са основания за допълване,а са възражения за неправилност на постановения акт,касаещи съществото на спора,по които съдът вече се е произнесъл и не може да преразглежда.Съдът е акцентирал на характера на производството за изменение на режима на лични отношения/спорна администрация/,където съдът изхожда от преценката си за интереса на детето,без да е обвързан с конкретните желания на страните, за начина на осъществяване на контактите.
Относно молбата 25.06.12г. с правно основание чл.248 от ГПК,съдът е преценил,че тъй като направеното искане касае изменение на постановените с решението на първата инстанция разноски, компетентен да се произнесе по нея е районния съд,на който е постановил да бъде изпратена.
Срещу така описания съдебен акт жалбоподателят е подал бланкетна частната жалба,която не съдържа развити доводи.
Постановеният съдебен акт е правилен.
Недопустимо е по реда за допълване на решението страна по делото да иска съдът да измени вече постановен от него съдебен акт.В случая – въззивният съд е приел за правилен – съобразно интересите на детето- определения от първата инстанция режим на лични отношения с бащата /всяка първа и трета събота и неделя с приспиване,един месец през лятото, на К. и В.-всяка нечетна година,на Нова година-на четна година и по два часа –на рождения ден на детето/.Молителят е поискал по реда на чл.250 от ГПК така определения режим да бъде изменен, като му се предостави възможност да взема детето и в сряда, както и от петък – през седмица,още и на именния ден на детето и на именния и рождения ден на бащата, както и при болест на детето – бащата да го взема следващата седмица,да го вижда когато е болно, и да се включи в режима и чичото на детето.По реда на чл.250 от ГПК – съдът може да допълва акта си само по въпроси,по които не се произнесъл при наличие на своевременно направено от страната искане.В случая не се иска това,а постановяване на акт,различен от вече постановения.Съдът правилно е квалифицирал така направеното искане като недопустимо пред вид липсата на правна възможност сам да изменя вече постановения от него акт.Евентуално изменение е било възможно само по реда на обжалването,но в случая тя е преклудирана пред вид постановеното определение № 103 от 29.01.13г.по гр.д.№ 964/12г.на ІІІг.о.на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Правилно е определението на СГС в останалата му част,касаещо подадената молба от 25.06.12г.Съгласно чл.248 от ГПК съдът,който е постановил акта за разноски,е компетентен да го изменя.В случая искането на молителя е касаело постановените разноски от районния съд /отхъврлянето на искането на разноски от страна на въззивния съд не е било оспорено/.Същото недопустимо е било отправено към по-горната инстанция.Компетентен да се произнесе по него е районния съд и правилно с обжалваното определение е разпоредено връщане на делото за произнасяне по това искане.
По изложените съображения Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение намира подадената частна жалба за неоснователна,поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 4.01.13г. по гр.д.№ 7592/11г. на Софийски градски съд,с което са оставени без разглеждане молбите от 7.06.12г. и 25.06.12г. за допълване на постановеното по делото решение от 9.05.12г. по гр.д.№ 7592/11г.на СГС. и за изменение на решението на Районния съд в частта за разноските,подадени от Г. К. С. със съдебен адрес в [населено място] убл.”В.Л.” №41 ет.2.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.