О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 211/07.04.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 848 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението от 01.07.2011 г. по гр. д. № 4960/ 2009 г, с което Софийски градски съд отменя решението от 04.12.2008 г. по гр. д. № 15 235/ 2007 г. на Софийски районен съд и отхвърля и осъжда на основание чл. 108 ЗС Г. В. Ш. и Р. В. Ш. да предадат на М. С. З. владението на един апартамент, описан във въззивното решение.
Решението се обжалва от ответника Г. В. Ш. и от Ю. (Д.) Р. Ш. и Г. Д. Ш., двамата наследници на починалия след постановяване на въззивното решение Р. В. Ш., с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по следните материалноправни въпроси:
1) Налице ли е точно прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, когато решаващият съд е приел, че след влизане на разпоредбата в сила (21.11.1997 г), изобщо не е текла давност в полза на ответниците, въпреки че те са последващи приобретатели на имота от лицето, което го е купило по договора, чиято нищожност е прогласена с влязло в сила решение по чл. 7 ЗВСОНИ?
2) На какво основание може да се поддържа, че след 21.11.1997 г. ищецът по решението, с което се уважава иска по чл. 7 ЗВСОНИ, не е можел да защити правата си, след като той е разполагал с правната възможност да предяви по приключилото дело иск по чл. 108 ЗС срещу приобретателя на имота?
3) Налице ли е точно прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ във връзка с чл. 70 и чл. 79 ЗС, когато в своите мотиви инстанцията по същество приема, че е достатъчно срещу лице, упражняващо юридическо владение върху една вещ, да бъде предявен неоснователен и отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, за да се превърне неговото добросъвестно владение в държане?
4) Кои са юридическите основания в действащото ни право, които да изискват от владението на даден имот да бъде не само непрекъснато, но също така спокойно е несъмнено, за да бъде то продуктивен оригинерен способ за придобиване на право на собственост?
5) Има ли връзка между разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и качествените признаци на владението като начин да се придобие имот по давност?
6) Приложен ли е точно чл. 7 ЗВСОНИ, след като инстанцията по същество е приела, че влязлото в сила решение по чл. 7 ЗВСОНИ е противопоставимо на лица, които са участвали в производството по постановяване на решението и със същото решение срещу тях са отхвърлени искове по чл. 108 ЗС?
Касаторите правят искане въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и по процесуалноправните въпроси:
1) Какъв е по своя характер срока по чл. 183, ал. 2, изр. 1 ГПК (отм), респ. по чл. 230, ал. 2, изр. 1 ГПК инструктивен или преклузивен и може ли да бъде продължаван?
2) Допустимо ли е съдът да възлага на другата страна задължения във връзка с изпълнение на условията за възстановяване на делото?
3) Нужно ли е съдът да бъде сезиран със специална молба за прекратяване на делото или при неспазването на тези срокове е длъжен да постанови определение за прекратяване на производството?
4) С какъв акт и в какъв състав следва да бъде постановено определението за конституиране на универсалните правоприемници на страни във въззивното производство – от тричленен или еднолично от съдията-докладчик?
Касаторите считат, че повдигнатите въпроси обуславят изводите на въззивния съд и допускането на въззивното решение до касационен контрол би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация С. К. Н., наследникът на починалата след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция първоначална ищца М. С. З., възразява срещу искането за допускане на касационния контрол.
Жалбата има допустим предмет – въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от ответниците, съответно първоначалния ответник и наследниците на първоначалния ответник, обикновени другари, на които принадлежи интересът да искат неговата отмяна. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Жалбите са редовни и допустими, но няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове с правна квалификация чл. 108 ЗС въззивният съд е приел, че: 1) влязлото в сила решение, с което искът по чл. 7 ЗВСОНИ е уважен срещу праводателите на първоначалните ответници, е противопоставимо на последните, въпреки че техните наследодатели са придобили процесния имот преди предявяването на иска по чл. 7 ЗВСОНИ по договор по н. а. № 4335/ 10.10.1970 г, с който ответниците по влязлото в сила решение го купуват от СГНС-Ленински РС; 2) ответниците владеят имота и 3) нямат противопоставимо основание за това, тъй като не са го придобили по давност. Аргумент за обратното въззивният съд не е намерил във влязлото в сила решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС на първоначалната ищца срещу първоначалните ответници. Осъществяването на оригинерното придобивно основание, въведено с възражението, въззивният съд е отрекъл при две групи мотиви. Основни: към влизането в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която признава възможността да се придобие по давност имот, обект на реституция, но след 21.11.1997 г, първоначалните ответници нямат качеството на владелци. С конституирането им като ответници по исковете по чл. 108 ЗС по приключилото дело те са узнали за реституционните претенции. Евентуални мотиви: дори по аргумент от чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. в” ЗЗД да се приеме, че първоначалните ответници имат качеството на владелци, защото исковете по чл. 108 ЗС са отхвърлени по приключилото дело, основен принцип в правото е, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си. Началото на давностният срок е 02.11.2006 г. (датата, на която е влязло в сила решението по чл. 7 ЗВСОНИ). Недостатъчен е да се придобие имотът по давност изтеклият срок към 04.07.2007 г. (датата на предявяване на исковете).
Настоящият състав намира, че обуславящите си изводи въззивният съд е базирал на ТР № 1/ 02.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК на ВКС и на решения на ВКС по чл. 290 ГПК. С тълкувателния акт със задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) ВКС прие, че решението по чл. 7 ЗВСОНИ е противопоставимо и по отношение на неучаствалото по разглеждането на този иск трето лице, което е придобило имота преди предявяването на иска. За извода е без значение обстоятелството, че срещу третото лице в производството по приключилото дело е бил разгледан и отхвърлен иск по чл. 108 ЗС. Изходната тълкувателна позиция, послужила за дадения отговор (т. 2 от тълкувателния акт), стъпва на принципната позиция, че решението, с което искът по чл. 7 ЗВСОНИ е уважен, има за последица установяването на материалноправна предпоставка на реституционен способ по ЗВСОНИ – като последица от прогласяването на нищожността на договора, имотът, негов предмет, е собственост на държавата или общината към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ. Когато в производството по чл. 7 ЗВСОНИ е бил съединен и иск по чл. 108 ЗС срещу приобретателя на имота, последният е неоснователен, защото към приключване на устните състезания лицата, заявили реституционна претенция, не могат да се легитимират като собственици на имота. Това е така, защото само влязлото в сила решение по чл. 7 ЗВСОНИ решава колизията между техните права и правата на лицата, придобили имота от социалистическата държава. За да отхвърли възражението за придобивна давност, въззивният съд се е позовал и на решения по чл. 290 ГПК, които е цитирал и с които ВКС приема, че придобивна давност не тече срещу лице, което не може да защити правата си. Тълкувателното решение и формираната практика, която ВКС последователно следва, са достатъчни, за да изключат допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При това положение настоящият състав намира за ненужно допълнително да изследва дали повдигнатите от касатора материалноправни въпроси обуславят въззивното решение.
Процесуалноправните въпроси не го обосновават. Както бе отбелязано, смъртта на част от първоначално участвалите страни, е настъпила след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Това означава, че решението е допустимо. Производството, което се е развило пред инстанцията по същество, е обезпечило правото на участие на страните във втората фаза на исковото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 0107.2011 г. по гр. д. № 4960/ 2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.