5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№211
С..03.04. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2370/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул.”25-ти септември” № 92, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 204 от 08.08.2016 г. по в.т.д. № 287/2016 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 19 от 01.04.12016 г. по т.д. № 114/2014 г. на Окръжен съд – Търговище дружеството е осъдено да заплати на Кооперация „Ч. Л.”, [населено място], сумата 81 444 лева, представляваща неплатено възнаграждение за произведени слънчогледови семена по договор № AG 02/2013, ведно със законната лихва от 25.09.2015 г. и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 4 712.31 лв. – за периода от 01.03.2015 г. до 24.09.2015 г., ведно с разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакуваното решение, с искане за неговото касиране. Твърди се, че въззивната инстанция неправилно е извела действителната воля на страните по отношение правото на изпълнителя да получи посоченото в чл.9, ал.8 от договора бонус-доплащане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. При неяснота или при спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, длъжен ли е съдът да извърши тълкуване според критериите на чл.20 ЗЗД, за да изясни действителната, а не предполагаема воля на страните; 2. Допустимо ли е тълкуване на договора при ясно съдържание на тълкуваната клауза; 3. Кой носи тежестта на доказване при оспорване качеството на изпълнението в иск по чл.266 ЗЗД; 4. Приемане на изработеното от третото лице може ли да послужи като основание за възникване на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя уговореното между страните по договора за изработка допълнително възнаграждение; 5. Задълженията за плащане на уговорените допълнителни възнаграждения възникват ли по право, ако не са налице предпоставките за тяхното заплащане и 6. Изпълнението на посочените в договора за изработка допълнителни предпоставки, свързани с качеството на изработената продукция, които не обвързват третото лице, обвързват ли страните по договора. По въпроси № 1 и № 2 се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложена практика на ВКС по чл.290 ГПК, а по останалите въпроси – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – Кооперация „Ч. Л.”, ЕИК[ЕИК], със седалище в [населено място], обл. Т., чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – В. е извел следните фактически и правни изводи:
Наличието на сключен договор между страните, по силата на който дружеството е възложило на кооперацията-ищец производството на незаготвени семена от хибриден слънчоглед, с генетичен материал на „Синжента” – Франция, с изрична уговорка, че получената реколта е собственост на третото лице; Липсата на спор между страните относно основната цел на процесния договор – възлагането на възмездно производство на семена, предназначени за износ, одобрение и приемане от трето лице, предвид обусловеността на облигационната връзка между страните по делото от тази между възложителя и третото лице; Плащането от страна на възложителя на сума в размер на 81 444 лв., съставляваща обща стойност на предвидените в чл.9, ал.1-4 от договора плащания.
По отношение на спорните въпроси – коя е окончателната цена по договора и кои са предпоставките, при които се дължи предвиденото в чл.9, ал.8 бонус-доплащане, решаващият състав е приел, че това доплащане е предвидено в хипотезата на осъществено последващо приемане на произведеното зърно от третото лице, като одобрението на изработеното и приемането му от крайния получател е юридическия факт, пораждащ насрещно задължение на ответника за доплащане, без да е обусловено от допълнителни предпоставки. Изведен е извод, че правото на доплащане по чл.9, ал.8 от договора възниква с представянето на справка за приетите и одобрени количества семена от крайния получател. При тълкуване на посочената договорна клауза, на която е основана исковата претенция, въззивният съд е преценил критериите по чл.20 ЗЗД, вкл. и последващите изпълнението действия на страните, обективирани и в представената по делото кореспонденция, в която ответното дружество е дало указания на ищцовата кооперация за издаване на дебитно известие за увеличение на данъчната основа по първоначално издадената фактура, чрез доплащане до 3 000 лева/тон., или общо 162 880 лв. Или, непогасената разлика от уговорената цена е 81 444 лв., която се дължи от възложителя, ведно с обезщетение за забавено плащане, съобразно предвидения в договора падеж.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси във връзка с тълкуване на договора и изследване на действителната воля на страните, не биха могли да обосноват допускане на касационно обжалване. Начинът, по който са поставени и мотивирани тези въпроси, сочи на тяхната релевантност към правилността на атакувания въззивен съдебен акт, която не подлежи на преценка в стадия по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според които, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. В посочения акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията по чл.281, т.3 ГПК. Освен това, в случая произнасянето на въззивния съд относно предпоставките, при които се дължи предвиденото в чл.9, ал.8 от договора „бонус-доплащане”, не е в резултат само на тълкуване съдържанието на тази договорна клауза съгласно критериите по чл. 20 ЗЗД, а и в резултат на извършена конкретна преценка на всички доказателствата по делото, относими към обективираната в договора воля на страните. Твърденията на дружеството – касатор за допуснати от решаващия съдебен състав грешки при формиране на становище по тези предпоставки и за неправилно тълкуване на договора са изцяло относими към поддържаните основания по чл.281, т.3 ГПК. Произнасянето по тях е допустимо само след евентуално допуснат касационен контрол, но не и във фазата по селектиране на жалбите.
Останалите правни въпроси също не попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях не е формирана решаваща за изхода на делото правна воля на въззивния съд. В тази насока настоящият състав съобразява постановките на цитираното тълкувателно решение.
Предвид недоказаността на общата предпоставка за достъп до касация, не се дължи произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки, като по въпросите, касаещи приемане и одобряване на изработеното, предпоставката по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е и бланкетно въведена.
При този изход на делото, на ответната кооперация следва да се присъдят разноски в размер на 3 720 лева, съобразно представените с отговора писмени доказателства, удостоверяващи договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение в този размер.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 204 от 08.08.2016 г. по в.т.д. № 287/2016 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Кооперация „Ч. Л.” сумата 3 720 /три хиляди седемстотин и двадесет/ лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: