О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 211
София, 07.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари…………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 5814/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. „М.”-С., чрез пълномощника си Д. З., е подала касационна жалба срещу решение № 212 от 05.06.2013 година по гр.д. № 296/2013 година на окръжен съд – Хасково, с което е отменено решение № 55 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 876/2012 г. на Свиленградския районен съд. Вместо него е постановено друго, като са уважени исковете на К. Ф. К. от [населено място] срещу касатора за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, извършено със заповед № 7643 от 26.07.2012 г. на директора на А. „М.”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши митнически специалист” в сектор „ГКБН”, отдел „МРР”, митница Свиленград и за заплащане на обезщетение поради това уволнение в размер на 2 929,03 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът К. Ф. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. К. от АК-Хасково, е депозирал писмен отговор, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и доводите в касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос. В него са приповторени доводите за неправилност на решението поради допуснати нарушения на чл.189, ал.1 във вр. с чл.190, ал.2 КТ и чл.195, ал.1 КТ. Според касатора заповедта за дисциплинарно уволнение е достатъчно конкретизирана и от съдържанието й може да се извлече информация относно съществените белези на дисциплинарното нарушение.
Касационно обжалване не следва да се допуска. По въпроса за критериите при определяне на дисциплинарното наказание /чл.189, ал.1 КТ/ има последователна и непротиворечива практика на съдилищата, която преутвърждава общото правило, че във всеки случай съдът преценява конкретно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Субективното отношение на работника или служителя спрямо допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, мястото на работа и заеманата от него длъжност са част от тази преценка и това е видно от текста на закона. Същото се отнася и до приложението на чл.193 КТ и чл.195 КТ, по които текстове има обилна задължителна и незадължителна практика на съдилищата, която нито се нуждае от промяна, нито от допълване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – напр. р. № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на Четвърто г.о.; № 92/16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на Трето г.о.; № 278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на Четвърто г.о.; № 393/7.10.2011 г. по гр.д. №1670/2010 г. на Четвърто г.о. и др. Липсват доводи на касатора защо поддържа, че по разгледаните в производството въпроси липсва практика на съдилищата, или пък твърдение и обосновка, че макар да има практика по приложението им тя е неправилна и следва да се промени в поддържана от него насока. Изложеното налага да се отклони искането за допускане на касационно обжалване, което не е съобразено с изискванията на чл.280, ал.1 ГПК – виж разясненията в т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК.
При този изход на делото касаторът дължи на ответника разноските за касационното производство, които са в размер от 500 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212 от 05.06.2013 година по гр.д. № 296/2013 година на окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА А. „М.” ДА ЗАПЛАТИ на К. Ф. К. от [населено място] сумата 500 лева /петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.