`О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 17.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1868/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Р процесуален представител на А. К. С. от град С., против въззивно решение №137/24.7.2009 г. по гр.д. №36/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въпросът, който се поставя е “трябва ли обективния израз на субективните преживявания да бъде силен, ярък, натрапващ се(и колко), за да приеме съдът, че неимуществените вреди са настъпили и са доказани, и обратно – ако субективният израз не е така силен, ярък, натрапващ се, означава ли това, че не са причинени неимуществени вреди и/или те не са доказани. Не следва ли съдът, преценявайки въпросът за наличието им, да прави по-задълбочен анализ и да не формира извод за доказаността им само въз основа на броя на разпитаните за това обстоятелство свидетели и начина, по който тези свидетели са могли да възпроизведат при разпита им своите възприятия ?”. Въз основа на това касационният жалбоподател задава въпрос: “Защото ако вярно обратното, то това няма да бъдат свидетелски показания, а декламация на предварително подготвени от друг речи на тема колко много е страдал ищецът”. Ако това бъде изведено до абсурд, то може да се зададе въпросът – трябва ли да се очаква ищецът да ходи по улиците и да плаче, хлипа непрекъснато и пред всички, че утре да е сигурен, че съдът ще приеме за съществуващи и доказани причинените му неимуществени вреди.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация – С. И. Б. и И. С. И., посредством процесуалния си представител – адв. С, са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответниците по касация намира за установено следното:
Изложението не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Същото представлява сбор от въпроси, отнасящи се до фактически обстоятелства по спора, а не тази по приложението на материалния и/или процесуалния закони. Текстът на изложението допълва изложените в касационната жалба оплаквания, свързани с основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Не е налице формулиране на правен въпрос от значение за изхода на спора, разрешен по в обжалваното решение.
Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението към касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Разноски в полза на ответниците по касация не следва да се присъждат, тъй като по делото не е представен документ за това, а освен това липсва и списък по смисъла на чл.80 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №137/24.7.2009 г. по гр.д. №36/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи състав, по касационна жалба, вх. №5091/01.9.2009 г., подадена от адв. Р процесуален представител на А. К. С. от град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: