О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
Гр.София, 19.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 666 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б”ЕАД, гр. Б. срещу решение № 41/16.05.2008г., постановено по гр.д. № 1573/2007г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено решението по гр.д. № 316/2007г. на Софийския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от “Б”ЕАД против “С” Е. , гр. П. иск за сумата от 13038.24 лв., претендирана като незаплатена цена на доставени стоки по договор за търговска продажба по три бр. данъчни фактури № 1492/31.05.2005г., № 1518/31.05.2005г. и № 1592/30.06.2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона – основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът “С”ООД оспорва жалбата и моли да не се допуска касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на иска за заплащането на цена по договор за търговска продажба Софийският апелативен съд е приел, че от представените от ищеца /настоящ касатор/ три броя фактури не се установява страните да са обвързани с облигационно отношение по договор за покупко-продажба на строителни материали. Решаващият състав е изложил съображения, че фактурите не са подписани от представител на ответника, поради което не е постигнато съгласие за съществените елементи на договора – вида и количеството на материалите и цената, както и не е доказано стоките действително да са получени от дружеството – ответник.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът не е поставил съществен материалноправен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата. Твърди, че е налице противоречие между първоинстанционното и въззивното решение.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК визира влезли в сила съдебни актове на различни по степен съдилища по идентични правни въпроси, но не и различията в произнасянето по реда на инстанционния контрол по спора, предмет и на касационното обжалване.
По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК касаторът възпроизвежда част от въведените оплаквания за неправилност на акта на въззивния съд по чл.281, т.3 от ГПК и поддържа, че инстанцията по същество е приложила общите разпоредби на договора за продажба, като е дерогирала специалните правила на ТЗ за търговската продажба. Конкретен въпрос не е формулиран и такъв не би могъл да се изведе от развитите съображения в касационната жалба или в приложението към нея.
Предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване изисква същественият материалноправен или процесуален въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в случаите, когато е налице необходимост от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос, когато това би допринесло за развитието на правната наука, или съставлява нов принос в прилагането на закона, в тълкуването му, най-вече при непълнота или неяснота в правната уредба.
В случая по принципния въпрос за приложението на правилата на търговската продажба по ТЗ и съотношението им с общите правила на договора за покупко – продажба по ЗЗД, законовите разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Въззивният съд е разгледал отношенията изцяло на плоскостта на договора за търговска продажба и, с оглед на мотивите на решаващия състав, не се налага произнасяне от касационния съд за съотношението на правилата за продажбата по ЗЗД и по ТЗ. Задължението за предаване на стоката тежи върху продавача и съобразно нормата на чл.327, ал.1 от ТЗ и следователно изводите на съда относно недоказаността на този факт, не са резултат на неправилно тълкуване на правните норми. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол и според функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
На основание чл.81 от ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 06.11.2008г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41/16.05.2008г., постановено по гр.д. № 1573/2007г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Б”ЕАД, гр. Б., ул.”И” № 20, да заплати на “С” Е. , гр. П., ул.”С” № 1, сумата от 700 лв. /Седемстотин лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.