О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 18.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 986 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Т”Е. срещу Решение № 976 от 14.07.2009 год. по гр.д. № 483/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на П. Д. Д. срещу Решение № 1947/29.12.2008 год. по гр.д. № 332/2008 год. Врачанския окръжен съд. С него са били осъдени П. Д. и В. С. П. да заплатят солидарно на „Т”Е. сумата 26000 лв., а Д. – да заплати на дружеството разликата до 500000 лв. на основание чл.21 ал.2 вр.чл.99 ЗЗД.
Ищецът по делото „Т”Е. е приобретател на цедирано му от Ж. Г. вземане към П. Д. , основаващо се на чл.21 ал.2 ЗЗД. В. П. има качеството на поръчител за задължението на Д. към цесионера.
Първоинстанционният съд е счел исковете за основателни. Софийски апелативен съд е отменил решението на СГС и е отхвърлил иска, приемайки, че цесията не е била съобщена валидно на Д. , поради тя не е породила действие по отношение на него и поръчителя му и Т. В. ”Е. не е активно легитимиран да проведе иска по чл.21 ал.2 ЗЗД.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Обуславящ правен въпрос не е формулиран. Тезата на касатора, свързана с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се основава на това, че липсва съдебна практика по чл.21 ал.2 ГПК и произнасянето на ВКС по иска би създало такава. Наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът свързва с противоречието между първоинстанционното и въззивното решения.
Вярно е това, че съдебна практика по чл.21 ал.2 ЗЗД липсва. Само по себе си, обаче, това не съставлява самостоятелно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, без да е необходимо формулирането на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че изводът на въззивния съд по основателността/неоснователността на иска не е обусловен от произнасянето му по чл.21 ал.2 ЗЗД, а от предпоставките на чл.99 ал.4 вр.ал. 3 ЗЗД. Дали изводът му е правилен и цесията е била валидно съобщена или не, е въпрос по фактите и доказателствата и оттук по правилността на въззивния акт – основание по чл.281 т.3 ГПК. Не съставлява, обаче, основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Основание по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между първоинстанционния и въззивния актове по конкретното дело, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело.
Съдебният състав на І т.о. счита, че не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 976 от 14.07.2009 год. по гр.д. № 483/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: