Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 01.04.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия трето отделение , в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 17 по описа за 2013 год. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на С. Д. С. ,Т. С. Д. и З. Н. Д. чрез адв. Св. Е. при АК Шумен срещу определение №99 от 21.02.2012г по ч гр.д. 54/2012 г на Окръжен съд [населено място] , с което е оставено без разглеждане, като просрочено , възражението на настоящите жалбоподатели като наследници на длъжника по изп. дело № 20103630400511 по описа на ДСИ при ШРС за спиране на изпълнението по реда на чл. 250 ал.1 ГПК (отм) и производството по делото е прекратено
В частната жалба се изтъква ,че определението е неправилно .Въз основа на един и същ изпълнителен лист са били образувани няколко изпълнителни дела , по всяко от тях законът предвижда връчване на покана за доброволно изпълнение , а следователно и възможност за спиране по реда на чл. 250 ГПК (отм),тъй като срокът за възражението е законоустановен – от връчването на поканата(П.). Незаконосъобразно е прието ,че възражението може се упражни единствено в срока след връчване на първата покана за доброволно изпълнение , а последващите покани връчени по новообразувано изпълнително дело (в случая трето по ред)за същото вземане, лишават длъжника от възможността , поради изтекъл срок .Подобно третиране на страните в изпълнителния процес е неравнопоставено.
В отговор ответникът по жалбата Т. – Шумен ЕАД оспорва същата . Определението е правилно ,редът за защита на длъжниците не е избраният от тях.
Частната жалба е допустима по реда на 274 ал.2 от ГПК, както изрично е приел в случая ВКС ІІІ г.о с определение №3/ 04.01.2013г по ч. гр.д.650/2012г.
По същество частната жалба е неоснователна .
Изводът за еднократност спрямо възможността длъжник в изпълнителния процес да упражни възражението по чл. 250 ал.1ГПК (отм) с оглед на момента , в който му е връчена поканата за доброволно изпълнение ,следва от материалноправното естество на възражението , което законът обвързва със срок предвид узнаването от страна на длъжника , че основателно оспорвано от него вземане се събира принудително на несъдебно изпълнително основание.Законът регламентира срок , като необоримо свързва узнаването с върчването на поканата за доброволно изпълнение , от което не следва ,че самото изпълнително действие поражда основание за възражението.Именно поради това и при положение , че въз основа на един и същ изпълнителен лист за едно и също вземане , последователно са били образувани различни изпълнителни дела от кредитора , при които е спазено изискването за връчване на нова покана за доброволно изпълнение , нито длъжникът , нито неговите наследници, обвързани с правните последици на действия или бездействия на праводателя си в хода на принудителното изпълнение и подчинени на правилото на чл. 326 ал.2 ГПК (отм) , могат да упражнят отново възражение по реда на чл.250 ал.1 ГПК (отм)., като се позовават на нов срок за него, по аргумент от връчената им П. . Ето защо следва да се сподели направения от въззивния съд извод ,че депозираното на 09.11.2011г. възражение на жалбоподателите като наследници на длъжника по изп. дело № 20103630400511 по описа на ДСИ при ШРС, макар да е в постъпило в седмодневен срок от връчване на поканите до тях , е просрочано е оглед връченото П. на наследодателя им с дата 03.02.2005г. Броят на образуваните изпълнителни дела въз основа на същия изпълнителен лист в случая е факт без правно значение,тъй като не променя началото на законоустановения срок за упражняване на възражението по чл. 250 ал.1 ГПК (отм). Още повече , първоначалният длъжник вече е оспорил вземането с иск по чл. 254 ГПК (отм) и е било постановено решение №1002 от 13.10.2005г на ШРС, влязло в сила. Съобразно решението е било пристъпено към изпълнение съгл. чл. 462 ГПК (отм) в тази част, за която изпълнителният лист не е обезсилен . Оспорване на вземането , основано на последващи факти като изткъл срок, бил той давностен или с преклудиращо права на взискателя значение , длъжникът може да упражни било по исков ред, било като обжалва действията на съдебния изпълнител ,ако счита същите за процесуално недопустими или неправилни. Обжалваното определение е законосъобразно .
Воден от горното Върховният касационен съд ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение №99 от 21.02.2012г по ч гр.д. 54/2012 г на Окръжен съд [населено място]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.