О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София,. 12.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6477/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Ю. Д. – процесуален представител на М. Е. Б. против въззивно решение № 432/21.08.2014 г. по гр.д.№ 651/2014 г. по описа на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 934/12.06.2014 г. по гр.д.№ 1283/2013 г. по описа на Русенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Е. Б. против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като правно основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1, т.3 ГПК – решението е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи,че: законът е овластил съда да изменя и отменя процесуалните си действия по движението на делото; съдът е длъжен по свой почин да обезпечи законосъобразно развитие на исковия процес като отстрани своите порочни процесуални действия и ги замести с нови; ако не е отстранен порока от съда по този ред, то той като такъв опорочава постановения краен акт на производството, поради което в този случай защитата се осъществява с обжалване на опорочения краен акт на производството, а когато решението е влязло в сила, чрез отмяна на влязло в сила съдебно решение;ако процесуалните действия не отговарят на изискванията на процесуалния закон, то тези процесуални действия са порочни и водят до необоснованост на изводите относно спорното материално право, предмет на спора и обуславят несъвпадение на съдебния акт /като едностранно властническо изявление на съда/ с правната норма /като израз на обективираната в закона воля на законодателя/; тези пороци, които са се отразили върху формирането на волята на съда при решаването на спора, са касационни основания, пороци, които могат да доведат до нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение, а грешките при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, поради нарушаване на логически, опитни и научни правила представлява нарушение на съществени процесуални норми.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], посредством процесуалния си представител – А. Ж. , е депозирал отговор по чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела, че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, тъй като са налице елементите от фактическия състав на цитираната правна норма. Съобразени са и показанията на разпитаните по делото свидетели и представените от страните писмени доказателства.
Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 432/21.08.2014 г. по гр.д.№ 651/2014 г. по описа на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: