О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София 14.05.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 469 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 13636/03.10.2016 г. от ищеца К. И. Б., чрез адв.В.Л. против определение № 3009/29.08.2016 г. по ч.гр.дело № 286/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 916/11.05.2015 г. по гр.дело № 797/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението е формулиран въпросът: предвиденото в чл.18,ал.1 от Закона за радиото и телевизията право на отговор изключва ли търсенето и на друга административна, гражданска или наказателна отговорност на съответната медия или на нейни длъжностни лица. В изложението се поддържа, че определението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалното законодателство – национално, общностно и международно – по ЗРТ – чл.1,чл.5,ал.6, чл.17,ал.1 и ал.4, на Директива 2010/13 ЕС – чл.28 1 и по препоръка /2004/16 на Комитета на министрите към държавите-членки на Съвета на Европа относно правото на отговор в новата медийна среда/приета от комитета на министрите на 15.12.2004 г. на 909-та среща на министрите/ 10 –ти абзац от преамбюла. Поддържа са, че определението е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Производството по ч.гр.дело № 286/2016 г. на Софийски апелативен съд е образувано по подадена частна жалба от К. И. Б. срещу определение № 916/11.05.2015 г. по гр.дело № 797/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което на основание чл.130 ГПК е била върната исковата молба на К. И. Б. и е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е приел, че първоинстанцинното производство пред Софийски окръжен съд е било образувано по искова молба на К. И. Б., с която е предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на сумата 7 500 000 лева срещу Н. Б. Г. в лицето на Генералния й директор. Прието е, че в исковата молба се твърди, че конкретният повод за предявяване на иска за неимуществени вреди са понесени емоционални или нематериални вреди от мълчаливия отказ на ответника да уважи искането на ищеца за отговор на излъчената на 06.10.2014г. в 19,50 часа заблуждаваща и неистинска реклама на [фирма] [населено място], съдържаща откровени и нагли според ищеца лъжи, че [фирма] била лоялна към своите български клиенти и че банката зачитала правата и интересите на своите български клиенти. Посочил е, че в исковата молба ищецът е поддържал, че тези твърдения били неистински.
От правна страна е възприет извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.18,ал.1 от ЗРТ, според която е предвидено право на отговор на лицата, засегнати от излъчено телевизионно предаване. Прието е, че това право на отговор е предоставено само на лицата, които са пряко и непосредствено засегнати от предаването, тъй като последното се отнася лично до тях или по някакъв начин има връзка с тях. Според въззивния съд правото на отговор не е предоставено на всяко лице, което по някакъв начин се е почувствало засегнато от предаването, без самото предаване да е било насочено пряко към това лице и да е засягало неговите признати от закона права и интереси. Посочил е, че само при пряко и непосредствено засягане на лицето, то може да претендира обезщетение за неимуществени вреди при отказ на предоставяне на право на отговор на засягащите го твърдения. Прието е, че в случая в исковата молба не се твърди, че заблуждаваща и неистинска реклама е била насочено срещу ищеца, че по същество последният излага несъгласие с твърденията в рекламата, че рекламираната банка била лоялна към българските си клиенти и зачитала правата и интересите им. Прието е също, че за това несъгласие, законът не предоставя на ищеца възможност за право на отговор. Формиран е извод, че след като ищецът не е бил легитимиран да получи право на отговор, тъй като не е сред кръга лица, предвидени в закона, които са пряко засегнати от предаването, той няма и право на иск за обезвреда на отказа от предоставяне на такова право. Според съда ищецът има право да изрази своята гражданска позиция на несъгласие с излъчените в ефир изявления, но законът не предоставя право на отговор на неограничен кръг субекти, изразяващи принципно несъгласие, а само на тези чиито права и законни интереси пряко са накърнени от предаването. Изведен е извод, че поради съвпадение изводите на двете инстанции обжалваното определение следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 ГПК, поради очевидна неправилност на определението.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност е въведено със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г. Съгласно пар. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК, обнародван в цитирания Държавен вестник висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. Като взема предвид тази разпоредба съдът намира, че производството по касационната частна жалба, подадена от К. И. Б. следва да се разгледа по досегашния ред, тъй като жалбата е постъпила във въззивния съд на 03.10.2016 г. – преди влизане в сила на ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. В разпоредбите на чл.280,ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК в редакцията на текстовете до влизане в сила на ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. очевидната неправилност не е предвидена, като основание за допускане на касационно обжалване. С оглед на посоченото съдът намира, че не следва да се преценява, наличието на основанието за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност в настоящия случай.
Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК в редакцията на текстовете до влизане в сила на ЗИДГПК обн. Д.в.бр.86/2017 г. по поставения въпрос в изложението – предвиденото в чл.18,ал.1 от Закона за радиото и телевизията право на отговор изключва ли търсенето и на друга административна, гражданска или наказателна отговорност на съответната медия или на нейни длъжностни лица. Въпросът е неотносим към решаващите правни изводи на въззивния съд. Изводите в обжалваното въззивно определение са за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, а формулираният въпрос касае основателността на иска. Поради това настоящият съдебен състав преценява, че въпросът не е правен – не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи в обжалваното определение. Освен това жалбоподателят не е посочил и обосновал в изложението наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК – т.1,2 и т.3 в редакцията на текстовете до изменението със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. Всички останали доводи в изложението са по правилността на въззивното определение и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд в производството по чл.288 ГПК трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК в указаната по-горе редакция, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Като съобразява това тълкуване съдът преценява, че доводите в изложението относно правилността на обжалваното определение не представляват правни въпроси и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК в редакцията на текстовете до изменението със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя К. Б., чрез адв.В.Л..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 3009/29.08.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 286/2016 г. на Софийски апелативен съд, по касационна частна жалба вх. № 13636/03.10.2016 г., подадена от ищеца К. И. Б., [населено място], [улица], 59-63, вх.Д, ап.12, чрез адв.В.Л..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: