О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 16.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 158 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Г. П. срещу определение № 422/02.12.2011 г., постановено по гр. дело № 1364/2011 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение (ВКС, ІІІ-то гр. отд.). С него е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение № 10702/02.10.2009 г. по гр. дело № 5539/2009 г. на Софийския градски съд (СГС) и е прекратено производството по делото пред ВКС.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. На първо място се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 307, ал. 1 от ГПК, съставът на ВКС не се произнесъл в закрито заседание по допустимостта на молбата за отмяна, а внесъл делото за разглеждане в открито заседание и постановил обжалваното определение, въпреки че не се събрали нови доказателства за допустимостта на молбата. Сочи се като необоснован и незаконосъобразен изводът в обжалваното определение, че молбата за отмяна е подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. В тази връзка се поддържа, че тя е подадена в рамките на този тримесечен срок, считано от узнаването от частния жалбоподател за атакуваното решение на 14.12.2009 г., когато му е било връчено определение от 20.11.2009 г. на СГС, в което е било посочено решението. Поддържа се и че съставът на ВКС незаконосъобразно приел, че атакуваното решение на СГС е от съдебните актове, които не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 от ГПК. В тази връзка се изтъква, че това решение е постановено по дело, по което ВКС вече е уважил молба за отмяна на предходно решение на СГС и е върнал делото за ново произнасяне, което е следвало да стане в открито заседание. Излагат се и съображения за немотивираност на обжалваното определение, изразяваща се в несъобразяване на изводите на състава на ВКС с фактите по делото. В тази връзка се изтъкват множество процесуални нарушения, допуснати от СГС при постановяването както на вече отмененото от ВКС решение, така и на решението, чиято отмяна е искана с молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, оставена без разглеждане с обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба М. Л. Б. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че обжалваното определение е валидно и процесуално допустимо. Същото е и правилно, предвид следното:
С атакуваното от частния жалбоподател решение № 10702/02.10.2009 г. по гр. дело № 5539/2009 г. на СГС, е оставена без уважение жалбата му по чл. 332, ал. 1 от ГПК (отм.) срещу действия на частен съдебен изпълнител – отказ за извършване на нова оценка на обявен на публична продан недвижим имот и обявление за публичната продан. С това решение не е разрешен по същество материалноправен спор, поради което то не формира сила на пресъдено нещо. Съгласно цитираната и в обжалваното определение, т. 2 от постановление № 2/29.09.1977 г. по гр.д. № 1/1977 г. на Пленума на ВС (ППВС № 2/29.09.1977 г.), на отмяна по реда на чл. 231 и сл. от ГПК (отм.) подлежат само съдебните актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Това ППВС е задължително за съдилищата съгласно чл. 59 от ЗУС (отм.), като тази негова задължителна сила не е отпаднала при действието на новия ГПК, в който основанията и обхватът на производството за отмяна на влезли в сила решения (чл. 303 и сл. от ГПК) са почти идентични с тези по чл. 231 и сл. от ГПК (отм.) (в тази връзка – относно задължителната сила на ППВС по чл. 59 от ЗУС (отм.) при действието на ГПК от 2007 г., виж и мотивите към т. 2 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). От това следва, че атакуваното от частния жалбоподател решение на СГС, което е постановено в рамките на контролно-отменителното производство по реда на чл. 332 и сл. от ГПК (отм.) за обжалване действията на съдебен изпълнител, и което не се ползва със сила на пресъдено нещо, е недопустимо да бъде отменяно по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. от ГПК, както правилно е приел и съставът на ВКС, постановил обжалваното определение. Наличието на изтъкваното от частния жалбоподател, решение на ВКС, с което на основание чл. 231, б. „е” от ГПК (отм.) е било отменено предходното решение на СГС по същата жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не променя този извод. Това решение на ВКС, макар и постановено по същото дело, за разлика от цитираното ППВС № 2/29.09.1977 г., няма задължителна сила за настоящия състав на ВКС и за състава, постановил обжалваното определение. Случаите, когато един тричленен състав на ВКС може да обвърже със становището си по правен въпрос друг тричленен състав на ВКС, са изчерпателно посочени в чл. 274, ал. 2, изреч. 2 и чл. 307, ал. 2, изреч. 2 от ГПК (в тази връзка виж и мотивите към т. 2 от тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Макар само по горните съображения да следва извод за процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на частния жалбоподател, то – в отговор на доводите в частната жалба – следва да се отбележи, че е правилен и изводът в обжалваното определение за нейната недопустимост и поради това, че тя е просрочена. Когато съдебното решение не подлежи на обжалване пред горестояща съдебна инстанция, каквото е и атакуваното в случая решение на СГС (чл. 334, ал. 4, изреч. 2 от ГПК (отм.), респ. чл. 437, ал. 4, изреч. 2 от ГПК от 2007 г.), съдът няма задължение да съобщава решението си на страните и да им изпраща препис от него (по аргумент за противното от чл. 7, ал. 2 от ГПК). В тези случаи преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, съгласно константната практика на ВКС, тече от датата на обявяването на необжалваемото решение в срочната книга на съда, която е и датата, от която страните могат да узнаят за него, след като то не им се съобщава чрез връчване на съобщение и препис от него, и те следва да следят за постановяването и обявяването му. В случая датата на обявяването на атакуваното решение е отбелязана върху него – 02.10.2009 г. (като тя е различна от датата на постановяването му – 24.09.2009 г.), а молбата за неговата отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е подадена от частния жалбоподател на 12.03.2010 г., т.е. след изтичането на 04.01.2010 г. (понеделник) на преклузивния тримесечен срок.
Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е постановил обжалваното определение след провеждането на откритото съдебно заседание по чл. 307, ал. 2 от ГПК, а не преди това – в закрито заседание по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изреч. 1 от ГПК, съдът служебно следи за допустимостта на процесуалните действия на страните. Осъществяването на това процесуално правомощие на съда не е ограничено с преклузивен срок. Когато съдът констатира наличието на абсолютна и неотстранима процесуална пречка за допустимостта на съответното съдебно производство и за постановяването на краен съдебен акт по съществото на молбата/жалбата, с която е сезиран (например нейната принципна недопустимост, подаването й след изтичането на съответния преклузивен процесуален срок, както в случая, и пр.), той във всяко време от развитието на производството има правомощието (едновременно правото и задължението) да го прекрати.
Несъстоятелни са и доводите в частната жалба за немотивираност на обжалваното определение на ВКС поради неправилно възприемане и интерпретира не на фактите – подробно изложените от частния жалбоподател процесуални нарушения, допуснати от СГС при постановяване както на първото му решение (отменено от ВКС), така и на атакуваното с недопустимата молба за отмяна, оставена без разглеждане с обжалваното определение. Тези процесуални нарушения по отношение на атакуваното решение са изтъкнати и в самата молба за неговата отмяна, – като основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Последното обаче може да бъде разгледано само при процесуална допустимост на молбата, но не и когато тя е недопустима – по вече изложените съображения за това.
От горното следва, че като валидно, допустимо и правилно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 422/02.12.2011 г., постановено по гр. дело № 1364/2011 г. Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.