О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 22.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3322/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. № 4855/25.07.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Добрич, подадена от „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59, чрез пълномощник адв. Г. срещу решение № 147 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 237/2018 г. на Окръжен съд – Добрич.
Ответникът по касационна жалба К. И. А. не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 302 от 10.04.2018 г. по гр. дело № 517/2018 г. на Районен съд – Добрич, с което са уважени предявените от К. И. А. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ – за признаване на уволнението на първия за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови посочения правен резултат въззивният съд е установил, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е предприето на две самостоятелни основания – по чл. 328, ал. 2, във вр. с чл. 326 КТ, относима към служителите от ръководството на предприятието с изпратеното до ищеца 30 – дневно предизвестие, връчено му на 06.11.2017 г. и по поради съкращение в щата – по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, извършено със заповед № ЛС – 100#1/04.12.2017 г. на работодателя, връчено на ищеца на 07.12.2017 г. Развити са съображения, че към момента на отправяне на предизвестието от 06.11.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ ищецът не е заемал ръководна длъжност в структурата на предприятието, а е изпълнявал функции на „контрольор автомобилен транспорт“, длъжностната характеристика за която не я е определяла като част от ръководството му. Прието е, че назад във времето ищецът е заемал при ответника ръководна длъжност – „началник автотранспорт и А.“ и „мениджър, автотранспорт“, съобразно данните от съответните длъжностни характеристики, но тази длъжност е била променена с допълнително споразумение към трудовия му договор № 7/15.02.2017 г. от ръководна на изпълнителска. След като лицето не е било част от ръководството на предприятието към датата на инициираното уволнение – чрез отправяне на предизвестие, инстанцията по същество е формирала извод, че липсват предпоставки за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ (предвид специфичния му обхват от служители), а извършеното на това основание прекратяване на трудоводоговорната връзка е опорочено и поради това незаконно, като подлежи на отмяна. Съдът е приел също и че уволнението на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е незаконно, макар да е предприето преди датата на изтичане на 30-дневното предизвестие по чл. 326, ал. 2, във вр. с чл. 328, ал. 2 КТ – т.е. да се явява самостоятелно и независимо от последното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Изложени са мотиви, че макар и издадена на 04.12.2017 г. заповедта за уволнение, поради съкращение в щата е връчена на ищеца на 07.12.2017 г., когато прекратяването на трудовото му правоотношение е било вече настъпило – с изтичане на 30-дневения срок по чл. 326, ал. 2, но на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ, на 06.12.2017 г. Прието е, че само поради този факт уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е също незаконно, а заповедта, с което е извършено – незаконосъобразна и подлежаща на отмяна. Поради основателността на главната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е намерил за основателна и тази за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ делото материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решения №№ 178/07.11.2016 г. по гр. д. № 1838/2016 г., ІІІ г. о.; 250/13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г., ІІІ г. о.; 106/30.03.2015 г. по гр. д. № 5857/2014 г., ІV г. о. и 383/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2014 г., ІІІ г. о., които прилага.
Поставеният правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има следното съдържание:
„Длъжен ли е съдът да обсъди трудовите функции на работника по длъжностна характеристика или преценката дали дадена длъжност е „ръководна“ може да се извърши само на базата на йерархическото местоположение на длъжността?“
Той обаче не удовлетворява нито общото, нито допълнителното основание за достъп до касационно обжалване.
Въпросът не е изводим от решаващите изводи на въззивната инстанция и не е включен в предмета на делото, поради което не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. За да приеме, че липсват елементи от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение и признае уволнението за незаконно въззивният съд е установил, че съобразно данните от приложените длъжностни характеристики за заемани от ищеца назад във времето длъжности при ответника, задълженията му на служител с ръководни функции са преминали в такива на изпълнителски персонал. Такъв е бил именно характерът на работата му към датата на уволнението – 06.11.2017 г., когато е изтекъл 30 – дневния срок на предизвестие по чл. 326, ал. 2, във вр. чл. 328, ал. 2 КТ. Съдът не е подлагал на преценка и не е излагал аргументи за определяне на длъжността на ищеца – „контрольор автомобилен транспорт“, като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, с оглед мястото й към датата на уволнение в общата организационна структура на ответното предприятие. Такъв защитен довод не е бил и релевиран от страна на касатора – ответник по делото.
Липсата на поставен правен въпрос – т.е. на общо основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК, сама по себе си има за последица недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без да е необходимо да се установява наличието на допълнителните основания.
В заключение се налага, че не е обосновано приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 237/2018 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.