О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 26.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3799/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Е. П., чрез пълномощник адв.Ринка Пашова срещу решение № 4897/ 04.07.2017 г. по гр.д.№ 12370/ 2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г състав, с което е потвърдено решение № 11236/ 15.07.2016 г. по гр.д.№ 50190/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 138 състав. С него са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 1-т.3 КТ: за отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ със заповед № 93/02.07.2015 г., за възстановяване на заеманата длъжност специалист административни дейности и за присъждане на обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 6000 лв.,ведно със законната лихва от 03.07.2015 г. до окончателното плащане.
Касаторът излага оплаквания, че е извършено фиктивно съкращение на щата, тъй като длъжността специалист техническа регистрация съдържа идентични трудови задължения, не е извършен реален подбор, нарушен е К.. Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Поставя следните въпроси:
-налице ли е действително съкращение на щата след като трудовата функция реално не е премахната, а изпълнението й продължава под друго наименование от друго звено на работодателя.
Твърди, че осъществяваната от него дейност продължава да се извършва и това обстоятелство е установено с представената длъжностна характеристика за длъжността специалист техническа поддръжка.
-подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора, за това кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре; подлежи ли на съдебен контрол законосъобразното приложение на критериите съгласно разпоредбата на чл.329 ал.1 КТ и на критериите въведени с вътрешни разпоредби, конкретно с К. за продължителност на трудов стаж при същия работодател; какви са правомощията на съда в контрола на извършения подбор; законът ли определя начина и формата на извършването му или е право на работодателска преценка.
Твърди, че е игнорирана представената справка за трудовия стаж на служителя , с който е сравняван . Той е бил в дълги отпуски и няма реална база за сравнение за продължителността на стажа му.
Без да изложи друга аргументация прилага ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК, решения по гр.д.№1359/2009 г., ІV г.о., гр.д.№1146/2009 г.,ІV г.о., гр.д.№90/2009 г., №І г.о., гр.д.№1298/2011 г., ІV г., гр.д.№1218/2011 г., ІІІ г.о., гр.д.№1458/2009 г., ІV г.о.
Поставя и въпроса : какви са правните последици, ако в клауза на К. е предвидено работодателят да съгласува уволнението със синдикалния орган и той не се е съобразил с това при уволнението.
Намира, че въззивното решение по този въпрос противоречи на ТР № 4/17.01.2013 г. по тълк.д.№4/2013 Г. на ОСГК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез старши юрисконсулт Д. П., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
За да постанови решението, предмет на настоящото дело, въззивният съд е приел, че според представеното по делото щатно разписание за длъжностите в централното управление, в сила от 01.04.2014 г., до 01.06.2015 г. е съществувала една щатна бройка за длъжността специалист административни дейности в отдел „Административно обслужване“, която е заемана от касатора. С последващо разписание, в сила от 02.06.2015 г., тази щатна бройка е премахната от същата дата. Поради това е направил извод, че е налице съкращаване на щата, предхождащо уволнението му. Намерил е, че трудовите функции на длъжностите специалист административни дейности и специалист техническа регистрация се различават несъществено, но броят на служителите, които ги изпълняват е намален. Поради това съкращаването на щата е реално. Приел е също така, че работодателят е изпълнил задължението си да извърши подбор между служителите, изпълняващи сходните длъжности, преценявайки представения протокол от 15.06.2015 г. за провеждането му. Според отразеното в него двамата участващи в подбора служители са с изискуемото висше образование и се справят еднакво с възложената работа. Предимството на другия предпочетен служител произтича от по-дългия му и богат професионален опит. Той има 11 години и 4 месеца стаж в структурите на енергетиката, а касаторът-1 година. Поради направеното оспорване на подбора по делото са събрани гласни доказателства, като е разпитан като свидетел прекият им ръководител. От показанията му е установено, че са приложени критерии за оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на работата, като разликата в оценяването на участниците в подбора се дължи на по-дългия стаж на другия служител. Намерил е възражението на касатора за незаконосъобразност на въвеждането на този критерий за неоснователно и се е позовал на задължителна съдебна практика по гр.д.№ 2850/2014 г., ІV г.о., гр.д.№ 1000/ 2009 г., ІІІ г.о. Посочил е, че този критерий е обективен и по-продължителният стаж следва да се приеме като доказателство за по-висока квалификация. Направил е обобщаващ извод за съответствие на поставените оценки от комисията по подбора с обективно проявените професионални качества и квалификация на двамата сравнявани служители. Намерил е също така, че разпоредбата на чл.14 ал.3 т.5 от К. въвеждаща закрила за синдикалните членове и присъединените към договора работници в случая не намира приложение.
ВКС състав на ІІІ г.о. счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже наличие на общо и допълнително основание . Общо основание е формулиран правен въпрос, който е от значение за решаващите изводи на въззивния съд, включен е в предмета на делото и е обусловил изхода му.
Въпросът свързан с твърденията за липса на съкращение в щата не е релевантен. Той не произтича от правни изводи на въззивния съд. В неговия съдебен акт са формирани мотиви за намаляване броя на служителите, осъществяващи определени функции, а не за премахването на тези функции изцяло, както касаторът поддържа.
Част от въпросите, свързани с подбора са релевантни, но не е налице отклонение от създадената задължителна практика по тях. За да бъде обосновано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва не само да приложи издирени от него съдебни актове, но да направи пълен анализ и съпоставка на приетото в тях и в обжалваното решение и да аргументира в какво се изразява противоречието между тях. Това не е сторено.
Въпросът свързан със закрилата по К. също не е релевантен, доколкото въззивният съд е направил извод, че касаторът не е обвързан от разпоредбите му, тъй като не е синдикален член и не се е присъединил към договора.
Поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е обосновано. Това не може да бъде сторено само с цитиране на законовия текст.
Поради необосноваване на общо и допълнително основание следва да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство съгласно чл.78 ал.8 ГПК, представляващи възнаграждение за юрисконсулт , определено в размер по реда на чл.37 ЗПрП и чл. 23 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4897/ 04.07.2017 г. по гр.д.№ 12370/ 2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г състав.
ОСЪЖДА М. Е. П. да заплати на [фирма] сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: