О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 30.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1736/2016 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Д. П. и К. И. П., чрез адв. Г. Б., срещу определение № 5945 от 18.12.2015 год. по в.ч.гр.д.№ 748/2015 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 177 от 05.08.2015г. на Петричкия районен съд, постановено по гр.д.№ 768/2013г., с което е оставена без уважение молбата на адв. Б. за възстановяване на срок за въззивно обжалване на решение № 144/25.06.2015г. по гр. д. № 768/2013 г. за ищците К. И. П. и Х. Д. П..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване относно преценката за наличие на особено непредвидено обстоятелство по чл. 64 ГПК, което страната не е могла да преодолее.
Ответниците в настоящото производство В. И. М., Г. А. Л. и Б. И. Л. не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателите, като ищци в производството по гр. д. № 768/2013 г. по описа на Петричкия районен съд, са представлявани от адв. Б.. С постановеното по делото решение предявените от тях искове са отхвърлени. Ищците са получили съобщение за връчване на препис от него на 26.06.2015г., от която дата е започнал да тече срокът по чл.259 ал.1 ГПК за въззивно обжалване. Срокът е изтекъл на 10.07.2015г. – петък /присъствен ден/. Въззивна жалба от ищците против посоченото решение, подадена чрез пълномощника им адв. Б., е постъпила на 13.07.2015г. С разпореждане от 14.07.2015г. първоинстанционният съд е върнал жалбата като просрочена. Същото е обжалвано от ищците с частна жалба вх.№2557/24.07.2015г., като в срока за обжалване на разпореждането, същите подали и молба по чл.64 ал.3 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване. След проведена процедура по чл.66 ал.1 ГПК, първоинстанционният съд е оставил молбата за възстановяване на срока без уважение. Въззивният съд след преценка на събраните доказателства достигнал до идентични с тези на първата инстанция съждения. Приел е, че молителите не са обосновали наличието на особени непредвидени обстоятелства, непреодолими от тях по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК. Обосновал е, че особено непредвидено обстоятелство е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за пропускане на срока. Изложените в молбата на ищците обстоятелства не били такива. Процесуалният им представител по своя воля е предприел пътуване в Република Гърция в последните дни на срока за обжалване на решението по горепосоченото дело.Твърденията, че същият е бил „командирован“ от друг клиент да пътува с него за изложение в Република Гърция, че „командировката“ се удължила с още един ден и поради това отпътуването му за България се състояло в последния ден на срока – 10.07.2015г. и че по пътя автомобилът, с който пътувал, аварирал и се наложило да бъде поправен в сервиз, което забавило прибирането му в България, не са непредвидени обстоятелства по смисъла, вложен в закона. След като предварително е знаел за своето пътуване пълномощникът на ищците е могъл да организира защитата им, така че да не разчита на последните часове на срока за обжалване. Отсъства елементът на непредвидимост на обстоятелствата, които са го препятствали да подаде жалбата своевременно, поради което не са налице предпоставките по чл.64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на решението. При тези правни изводи на въззивния съд, подадената частна жалба като неоснователна е оставена без уважение и обжалваното определение е потвърдено.
Обстоятелството, че предмет на настоящата частна жалба е определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
В случая не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая частните жалбоподатели не са формулирали въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК .
На следващо място в изложението за допустимост на касационното обжалване касаторът развива единствено доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното определение. Последните са от значение за правилността на обжалвания акт и не подлежат на преценка в стадия за селектиране на частните касационни жалби. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че по приложението на нормата на чл. 64, ал. 2 ГПК съществува практика на ВКС. Дадено е тълкуване на разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК в смисъл, че „особени непредвидени обстоятелства“ са налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини – болест, злополука, природно бедствие – да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока. /определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., ГК, определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., ГК, определение № 2 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т. о., ТК/. Въззивният съд е съобразил тази съдебна практика на ВКС, както и обективираната в представеното от касатора определение № 707 от 23.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 501/2012 г., II т. о., по въпроса за приложното поле на разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК по отношение на процесуалния представител на страната. Същевременно жалбоподателите не мотивират необходимостта от изоставянето й или промяната й с цел точното прилагане на закона, поради което не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. При наличие на задължителна практика по правния въпрос, с която въззивното определение е съобразено, не може да се обоснове извод за наличие и на основанието по чл.280 т.2 ГПК.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5945 от 18.12.2015 год. по в.ч.гр.д. № 748/2015 год. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: