О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София 15.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 180 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма][населено място],представлявана от управителя М.,чрез процесуалния пред-ставител-адвокат В. против въззивно определение № 38 от 12.01.2011г. по в.ч. гр.д.№1647 по описа за 2010г. на С. апелативен съд,с което е отменено определение от 11.08.2010г. по гр.д.№9274/2010г.на С. градски съд и вместо това е постановено друго,с което е допуснато обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК,предявен от Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, против Д.-жавно предприятие”С. и възстановяване”София и [фирма] за съдебно признаване и установяване,че държавното предприятие не е собственик на терен от 20 000кв.м,.представляващ поземлен имот с пл.№968,ведно с изградената в него сграда-спален блок на два етажа, монолитна конструкция,със застроена площ от 178 кв.м.,находящ се в[населено място] район”К.”кв.”Връждебна”м.”Корията”,който имот е пред-мет на изпълнение по изпълнително дело № 173/2010г.и присъединено към него изп.д.№ 292/2010г.на И. М.-К.-ЧСИ чрез спиране на изпълнението по изпълнителните дела.
Не се сочи конкретно основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и независимо,че се излагат подробни доводи за неправилност на постановения акт,не се поставя конкретен въпрос,във връзка с които да се извърши преценка дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата и дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото Посочването на конкретен въпрос и на основание за допустимост са задължителни пред вид норма на чл.396 от ГПК,съгласно която,за да се разгледа по същество частната жалба срещу определение на въззивния съд,с което той е допуснал обезпечение, следва да са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
В случая въззивният съд е допуснал обезпечението,преценяйки,че е налице обезпечителна нужда/държавата има правен интерес с иск по чл.440 от ГПК да установи,че имуществото срещу което е насочено изпълнението не принадлежи на държавното предприятие/, искът-съгласно наличните доказателства е вероятно основателен и при положение,че не е прекратено принудителното изпълнение по посочените изпълнителни дела- независимо,че публичната продан е осъществена- обезпечителната мярка е подходяща/макар да е спорна ефективността й/.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на постановения въззивен акт.Това е така,защото не се поставя процесуално правен или материално правен въпрос,който да е от значение за спора.Както беше посочено в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС –жалбоподателят е длъжен да посочи такъв въпрос като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, защото той определя рамките,в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира жалбата. Съдът не е длъжен да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията, както и от сочени-те факти и обстоятелства в жалбата.Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а и е възможно жалбо-подателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Затова съдът в случая не може да се произнесе по изложените многобройни доводи за неправилност /при положение,че не се установи наличие на предпоставките за допустимост/.
Извън горното- без посочен въпрос –като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол –е изключена възможността да се разглеждат и допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба на [фирма][населено място],представлявана от управителя М. с адрес на призоваване:гр.София [улица] ет.3 против въззивно определение № 38 от 12.01.2011г. по в.ч. гр.д.№1647 по описа за 2010г. на С. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.