3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 23.04.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1817 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на Л. В. Т. с вх.№№121653/21.11.2012г. и 122954/29.11.2012г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 23.10.2012г. по гр.д.№1929/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която са отхвърлени претенциите на Л. В. Т. по чл.12,ал.2 ЗН и чл.30,ал.3 ЗС,както и за извършени подобрения в апартамент №…,находящ се в [населено място],[жк], [улица],вх.1-4,в частта,с която апартамент №1, находящ се в [населено място],кв.”Л.”, [улица],вх.1-4 и дворно място в [населено място], [община], [улица],съставляващо УПИ …. в кв….,заедно с целия първи етаж от построената в него жилищна сграда са изнесени на публична продан по реда на чл.288,ал.1 ГПК/отм./ и в частта,с която по реда на чл.282,ал.2 ГПК/отм./ ползването на допуснатите до делба имоти е разпределено до приключване на делбеното производство като на Л. В. Т. е предоставено ползването на апартамента,а на Н. В. К.-дворното място и са определени суми,които следва да бъдат заплащани срещу ползването.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поставя въпросът дължи ли съдът да обсъди всички направени искания и всички събрани доказателства обективно,задълбочено,внимателно в тяхната взаимна връзка и да даде обоснован отговор кои от тях приема за достоверни и защо,както и длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на всички направени искания и възражения. По този въпрос касаторът поддържа,че отговорите,които въззивният съд е дал по основателността на заявените претенции са необосновани,както и че в разрез с доказателствата е прието, че искането по чл.30,ал.3 ЗС е направено едва във въззивната инстанция и то с основание чл.31,ал.2 ЗС. По отношение на претенцията по чл.12,ал.2 ЗН касаторът поддържа,че въззивният съд в противоречие с практиката е приел,че увеличението на наследството следва да бъде изчислено към момента на извършването му,а не към момента на извършването на делбата. Поддържа също така,че съдът се е произнесъл по въпроса следва ли да бъде уважен иск за увеличение на наследството по чл.12,ал.2 ЗН,ако в плащането на парите и извършването на подобренията в наследствения имот е участвал и съпруг на съделител и при положение,че никой от страните не е оспорила твърдението,че плащането и ремонтите са направени за сметка на съпруга-съделител,който въпрос има значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото. Излага съображения,че са налице основания за допускане на касационно обжалване и по въпроса съставляват ли паричните влогове съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.13,ал.3 СК от 1968г./отм./,както и по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС в случаите, когато съсобственият имот не се ползва лично,а е отдаден за ползване по договор за заем за послужване безвъзмездно на трето лице и по въпроса в хипотезата на чл.12,ал.2 ЗН кумулират ли се средствата,вложени приживе на наследодателя от един от наследниците за погасяване на жилищния заем за изплащане на цената на недвижимия имот,предмет на делбата,с вложените от същия наследник средства за извършени подобрения приживе на наследодателя с оглед преценка на стойността на приноса за увеличение на наследството.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Н. В. К. и Ж. В. С. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По въпроса дали съдът дължи да обсъди всички направени искания и всички събрани доказателства обективно,задълбочено,внимателно в тяхната взаимна връзка и да даде обоснован отговор кои от тях приема за достоверни и защо,както и длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на всички направени искания и възражения:
На първо място следва да се отбележи,че така изложените съображения /за необоснованост на отговорите на съда по основателността на заявените претенции и за незаконосъобразност на извода,че искането по чл.30,ал.3 ЗС е направено едва във въззивната инстанция и то с основание по чл.31,ал.2 ЗС/ представляват по своята същност оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК /излагат се съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт/,което обаче не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. Доводите за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК касаят извършването на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства,а не принципно разрешен правен въпрос по приложението на процесуална или материалноправна норма.
Следва да се отбележи също така,че по отношение на претенцията по чл.30,ал.3 ЗС не е прието да е била заявявана едва пред въззивната инстанция, както поддържа касаторът. Такъв е изводът на въззивния съд само досежно искането за присъждане на обезщетение по реда на чл.31,ал.2 ЗС,но не и по отношение на претенцията по чл.30,ал.3 ЗС,която е разгледана от въззивния съд по същество. В съответствие с константната практика на съдилищата,вкл. и на ВКС,въззивният съд е приел,че двете претенции са самостоятелни,имат различно правно основание, като по предвидения в чл.286 ГПК/отм./ ред в производството пред първоинстанционния съд е заявена само претенцията по чл.30,ал.3 ЗС.
По въпроса към кой момент следва да бъде изчислено претендираното по реда на чл.12,ал.2 ЗН увеличение на наследството:
В обжалваното решение е прието,че така заявената претенция за присъждане на увеличението в имот е неоснователна по причина,че стойността на увеличението,съотнесена към сегашната стойност на апартамента, не я покрива изцяло,като в съответствие с практиката на ВКС преценката е извършвана в съотношение на стойности към един и същи момент. Приносът на съделителката Л. Т. следователно не е отречен,нито е отречено,че е налице увеличение на наследството,нито е извършвано съотнасяне на стойностите към различен момент от установения в закона. Основното съображение на съда за неоснователността на претенцията е свързано с невъзможността увеличението да бъде присъдено в пари,ако е претендирано присъждането му в имот.И доколкото в случая увеличението е претендирано само в имот, изводът на въззивния съд,че по този начин то може да бъде присъдено само ако стойността му съвпада със стойността на имота, доколкото не е възможно да бъде отделена реална част от този имот,чиято стойност да покрива стойността на увеличението, съответства на константната съдебна практика.
По въпроса следва ли съдът да уважи иска за увеличение на наследството по чл.12,ал.2 ЗН ако в плащането на парите за погасяване на задължение по жилищен заем и извършването на подобренията в наследствения имот е участвал и съпруг на съделителя и при положение,че никоя от страните не е оспорила твърдението,че плащането и ремонтите са направени за сметка на съпруга-съделител:
На първо място следва да се отбележи,че основното съображение на съда да отхвърли претенцията по чл.12,ал.2 ЗН за присъждане на увеличението на наследството в имот /доколкото същото не е претендирано в пари/ е че стойността на увеличението не е равна,нито надхвърля стойността на имота. Изложени са и други съображения /че не е установено закупените материали да са използвани за ремонт и подобряване на процесните имоти/,т.е. само по себе си разрешаването на поставения въпрос не обуславя изхода на спора. Освен това въпросът за чия сметка са били извършвани плащанията на задължението по жилищен заем и подобренията не е бил поставян по делото-съделителката Л. Т. не е твърдяла нейният съпруг да е извършвал плащанията за нейна сметка и останалите съделители не са изразявали никакво становище по този въпрос. Поради това и доколкото нови доводи едва с касационната жалба не могат да бъдат въвеждани,следва да се приеме,че този въпрос не би могъл да рефлектира върху правния извод на съда по основателността на заявената по реда на чл.12,ал.2 ЗН претенция.
По въпроса дали паричните влогове съставляват съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.13,ал.3 СК от 1968г./отм./:
По този въпрос съдебната практика е константна и непротиворечива-приема се,че влоговете при действието на СК от 1968г./отм./,както и при действието на СК от 2009г.,не представляват имущество в режим на съпружеска имуществена общност. Изводът на въззивния съд,доколкото решението е постановено при действието на СК от 2009г.,съответства на тази практика,поради което следва да се приеме,че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса дали разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС е приложима в случаите,когато съсобственият имот не се ползва лично,а е отдаден за ползване по договор за заем за послужване безвъзмездно на трето лице:
Този въпрос според настоящия състав е ирелевантен за настоящия правен спор,тъй като с молба от 23.01.2007г. съделителката Л. Т. е заявила претенция по чл.30,ал.3 ЗС с твърдения,че апартаментът, предмет на делбата, е отдаван под наем от съделителя Н. К. и именно такава претенция е разгледана от съда. Претенция по чл.31,ал.2 ЗС в срока по чл.286 ГПК/отм./ не е предявявана,нито е разглеждана от съда и следователно въпросът за приложението на тази разпоредба не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса дали в хипотезата на чл.12,ал.2 ЗН следва да се кумулират средствата,вложени приживе на наследодателя от един от наследниците за погасяване на жилищния заем за изплащане на цената на недвижимия имот,предмет на делбата с вложените от същия съделител средства за извършени подобрения с оглед преценката на стойността на приноса за увеличение на наследството:
Следва да се отбележи,че претенциите са били заявени самостоятелно и искане за кумулиране не е било направено,поради което така поставеният въпрос е ирелевантен-за първи път подобен довод се въвежда едва с касационната жалба,което,както вече беше отбелязано, не може да обоснове включването на така поставения въпрос в предмета на разглеждане. Освен това съображенията за неоснователност на претенцията за извършени подобрения са основани на извода,че не е установено подобренията да са извършени от съделителката Л. Т., нито закупените материали да са били вложени при извършването на подобренията,както и че се претендира и заплащане стойността на движимости,които могат да бъдат отделени без съществено да се промени имотът,които не представляват подобрения. Разрешаването на въпроса за възможността вложените средства да бъдат кумулирани следователно само по себе си не би могло да обоснове различен правен извод за основателността на претенцията.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.10.2012г. по гр.д.№1929/2008г. по описа на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,