О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
Гр.С., 26.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.7357 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.170/26.09.14 на Софийски градски съд, АО, ІІІ Б състав, постановено по г.д.№.10610/14г. – с което решение на СРС, ГО, 59с., от 8.04.2014г. по г.д.№.2449/12 е отменено в отхвърлителната му част – като [фирма] е осъдено да плати на М. Д. Л. на основание чл.221 ал.2 КТ 1067,82лв., и потвърдено в останалата му част – с която исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени, като уволнението на ищеца със Заповед №.А-02/6.01.12г. е признато за незаконно и отменено, той е възстановен на заеманата длъжност „началник, експлоатационно звено в транспорта /автоколона/”, и му е пресъдено обезщетение в размер на 6406,92лв. ведно със законната лихва от 18.01.12г. до окончателното изплащане.
Ответната страна М. Д. Л. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като от една страна не е спазена процедурата по чл.193 КТ, а от друга не е установено да е налице твърдяното в заповедта неизпълнение на негови задължения като инструктор на автобус с инвентарен №.3585. Мотивирал се е с това, че макар в заповедта никъде да не се сочат като основания за налагане на дисциплинарно наказание констатациите по отношение на тахошайби от учебно кормуване, ищецът е давал обяснения именно във връзка с непоставяне на тахошайби. Същевременно, доколкото е заемал длъжността „началник, експлоатационно звено в транспорта /автоколона/”, не е доказано, че длъжностната му характеристика включва някакви задължения, които могат да бъдат интерпретирани като такива във връзка с нарушенията, за които му е наложено дисциплинарното наказание. Липсват длъжностна характеристика или допълнително споразумение за дейност като инструктор, въз основа на които да може да се направи извод, че на тази длъжност или във връзка с тази дейност би могъл да извърши някакви нарушения по повод провеждано обучение /няма акт на работодателя за възлагане на функции на „инструктор”, за да може евентуално от там да се изведе, че има нарушение на длъжностната характеристика/. Текстът в длъжностната характеристика на ищеца „при необходимост да изпълнява и други дейности, свързани с неговата дейност”, не може да се тълкува като вменяване на трудови задължения с извършване на дейността „инструктор” – подобно разширително тълкуване би било недопустимо, тъй като това би се отнасяло до основната дейност по длъжностна характеристика, а не и до коренно различна такава, каквато е инструктор. При тези изводи относно незаконосъобразността на атакуваното уволнение, въззивната инстанция е формирала извод за уважаване на иска за отмяната му и на акцесорните такива за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение. Претенцията за връщане на удържаната на основание чл.221 ал.2 КТ сума е приел за основателна, доколкото с отмяната на уволнението е отпаднало и основанието за удържането й и се дължи връщането й.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 КТ. В изложението на касационните основания е отразено, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите „Може ли да се приеме, че с посоченото в длъжностната характеристика „при необходимост да изпълнява и други функции и дейности, свързани с неговата дейност”, е налице вменяване на трудови задължения с извършване на дейността „инструктор” от страна на работодателя на работника и служителя?” /чл.280 ал.1 т.3 КТ/ и „Може ли да се получи обезщетение за удържано от работодателя обезщетение за уволнение?” /чл.280 ал.2 т.2 ГПК/.
Настоящият състав намира, че първият изведен въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора първи въпрос касае конкретните факти по делото, конкретната преценка на съда за това дали с включване на посочения текст в длъжностната характеристика на ищеца могат да му се вменят задължени във връзка с друга конкретна длъжност. Този въпрос не е общ и абстрактен – какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен въпрос по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата при решаване на спора по същество. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание за допускане на касация.
Не следва да се допуска касационно обжалване и във връзка с втория посочен в изложението въпрос. За да е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение – на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, по същия правен въпрос. В случая като противоречива практика се представя решение на Софийски градски съд – без да са приложени доказателства, че то е влязло в сила, и следователно би могло да обоснове наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. При тези обстоятелства и на това основание не може да бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, на ответната страна се дължат направените в касационното производство разноски за един адвокат в размер на 1350лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.170/26.09.14 на Софийски градски съд, АО, ІІІ Б състав, постановено по г.д.№.10610/14г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].21, да плати на М. Д. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица].11, ет.2, ап.11, адв. С. К., адв. Я. Я., на основание чл.78 ал.1 ГПК 1350лв. /хиляда триста и петдесет лева/ разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: