О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр.София, 08.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 973/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Плевенския окръжен съд с № 153 от 31.03.2010 год., постановено по гр.дело № 502/2010 год., с което е оставено в сила решение № 817 от 13.04.2009 год. по гр.дело № 1097/2008 год. на Плевенския районен съд за отхвърляне предявеният от [община] против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство и [фирма],[населено място], иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, за признаване за установено, че община[населено място] е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в[населено място]: апартамент № 14-[улица], апартамент № 10, ж.к.”Д.” бл.327, вх.М и апартамент № 52 ж.к.”С.”, бл.13, като неоснователен и недоказан.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Община-П., представляван от юрисконсулт Д. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за преминаване на собствеността от един правен субект към друг с оглед законова възможност за трансформацията му и промяна на носителя му, респ. по чл.83 ЗС. Прилага две съдебни решения.
От ответника по касация [фирма] е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касация Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че собствеността на трите процесни апартамента е била държавна към момента на измененията през 1990 год. на Конституцията от 1971 год., с която е прокламирано наличието както на държавна, така и на общинска собственост, което е възприето и[населено място] от 1991 год., а действителното разграничение обаче на двата вида собственост законодателно е уредено едва с измененията на чл.6 ЗС и § 6 и § 7 ПЗР на ЗМСМА. Съобразено е, че Общината не е установила предпоставките на § 7, т.5 ПЗР на ЗМСМА, че апартаментите са изградени по реда на чл.117 З./отм./, при което е доказано, че спорните имоти са били на разпореждане на държавните предприятия и част от техния ведомствен фонд, а и след 19.04.1996 год. са останали в разпоредителната власт на стопанските организации, които са извършвали настаняването, за това изискуемия 10-годишен давностен срок по чл.79 ЗС не е изтекъл до въвеждане на ограничението на § 1 от ЗР към ЗДЗС.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено по иска с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
Представените решения на състав на І гражданско отделение на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 202 от 04.07.2003 год. по гр.дело № 592/2002 год. е свързано с приложението на ЗСПЗЗ-чл.14, ал.1 във връзка с чл.19 ЗН и чл.67, чл.79 ЗС, а
решение № 381 от 12.05.2009 год. по гр.дело № 1428/2008 год. е относимо към чл.68 и чл.83 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд с № 153 от 31.03.2010 год., постановено по гр.дело № 502/2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!