3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София,26.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1054/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. И. Г. от [населено място] срещу определение № 11380 от 10.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 9426/012 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав, с което е оставено без разглеждане подаденото от частния жалбоподател възражение по чл.423 ГПК с вх. № 31126/06.04.2011 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена в производството по гр. д. № 5721/2009 г. на Софийски районен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че изводът на въззивния съд за подаване на възражението извън срока по чл.423, ал.1 ГПК е необоснован и незаконосъобразен.
Ответникът Н. П. Г. от [населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 9426/2012 г. е образувано пред Софийски градски съд по възражение на Я. И. Г. с правно основание чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена на 29.10.2010 г. от Софийски районен съд по гр. д. № 5721/2009 г. Възражението е основано на твърдения, че в качеството на длъжник по изпълнението Я. Г. е бил лишен от възможност да оспори своевременно заповедта за изпълнение, тъй като тя не му е връчена надлежно на посочения в заявлението адрес и не е спазена процедурата за удостоверяване на връчването й при отказ /съобразно отбелязването в поканата за доброволно изпълнение, че заповедта е връчена при отказ на длъжника/. Длъжникът е посочил, че е узнал за заповедта на 02.03.2011 г. от писмо на Агенция по вписванията за наложена възбрана.
За да остави без разглеждане възражението, Софийски градски съд е приел, че същото е процесуално недопустимо, тъй като е подадено на 06.04.2011 г., а предвиденият в чл.423, ал.1 ГПК едномесечен преклузивен срок, броен по правилото на чл.60, ал.6 ГПК спрямо сочената дата на узнаване на заповедта – 02.03.2011 г., е изтекъл на 04.04.2011 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че крайният извод на въззивния съд за недопустимост на възражението е правилен.
В разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК е предвидена възможност длъжникът, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, да подаде възражение до въззивния съд, ако е бил лишен от възможност да оспори вземането по реда на чл.414 ГПК поради това, че заповедта не му е връчена надлежно. Подаването на възражение е обвързано от закона с преклузивен едномесечен срок, който започва да тече от момента на узнаване на заповедта. Спазването на срока е условие за допустимост на възражението.
От приложените към гр. д. № 5721/2009 г. на Софийски районен съд доказателства се установява, че Я. Г. е депозирал възражение по чл.414 ГПК с вх. № 1013135/19.03.2011 г., с което оспорил вземането, предмет на заповедта за изпълнение, и едновременно с това е подал частна жалба по чл.419 ГПК срещу обективираното в заповедта разпореждане за незабавно изпълнение. Във възражението и в жалбата са наведени твърдения, че заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника така, както е отбелязано в приложената в ксерокопие покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20117830400078 на ЧСИ И. Ч..
С определение от 09.05.2011 г. Софийски районен съд е върнал частната жалба и възражението по чл.414 ГПК с аргумент, че са подадени след изтичане на двуседмичния срок по чл.414 ГПК и чл.419, ал.1 ГПК, считано от вписаната в поканата за доброволно изпълнение дата на връчване на заповедта – 11.02.2011 г. Заповедният съд е преценил, че придружаващата поканата разписка удостоверява надлежното връчване на заповедта на длъжника Я. Г. на датата 11.02.2011 г., извършено при условията на отказ по чл.44, ал.1 ГПК. Определението е обжалвано пред Софийски градски съд с частна жалба, която е оставена без уважение с определение от 15.12.2011 г. по ч. гр. д. № 10178/2011 г. В мотивите към въззивното определение е прието, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 11.02.2011 г. при отказ, който съгласно чл.44, ал.1, изр. последно ГПК не засяга редовността на връчването, както и че с оглед разпоредбата на чл.418, ал.5 ГПК, за надлежно връчена на същата дата следва да се счита и самата заповед за изпълнение. В съответствие с тези изводи началото на срока по чл.414 ГПК и чл.419, ал.1 ГПК е обвързано с датата 11.02.2011 г. и тъй като частната жалба и възражението са подадени на 19.03.2011 г., същите са приети за просрочени. Постановеното от Софийски градски съд определение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 112/16.02.2012 г. по ч. т. д. № 64/2012 г. на ВКС, І т. о., в съобразителната част на което са развити съображения, че след като поканата за доброволно изпълнение е връчена на основание чл.428, ал.1 ГПК с изрично отбелязване на издадената заповед за изпълнение и приложения изпълнителен лист, е безпредметно да се обсъжда поставеният от обжалващия длъжник въпрос дали оформеният върху разписката за връчване на поканата отказ по чл.44, ал.1 ГПК е годен да удостовери и отказ за получаване на заповедта.
Анализът на изложените обстоятелства мотивира настоящия състав да приеме, че релевантният за допустимостта на възражението по чл.423, ал.1 ГПК въпрос за момента на узнаване на заповедта за изпълнение от длъжника Я. Г. е разрешен с цитираните по-горе определения, според които узнаването е станало с връчването на поканата за доброволно изпълнение на датата 11.02.2011 г. Твърдението на жалбоподателя, че е узнал за заповедта от полученото на 02.03.2011 г. уведомително писмо на Агенция по вписванията, противоречи на констатациите в определенията, че поканата за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за изпълнение, са връчени надлежно на 11.02.2011 г., съгласно изискванията на чл.418, ал.5 ГПК и чл.428, ал.1 ГПК, при условията на отказ по чл.44, ал.1 ГПК. След като въпросът за момента на узнаване на заповедта е разрешен в предходно производство с участие на заявителя и на длъжника, той не може да бъде пререшаван в производството по чл.423 ГПК. Връчването на поканата и на заповедта за изпълнение на датата 11.02.2011 г. сочи, че възражението по чл.423, ал.1 ГПК е преклудирано, без значение дали е подадено в регистратурата на Софийски градски съд на отразената върху него дата 06.04.2011 г. или по пощата на сочената в частната жалба дата 04.04.2011 г.
Като е приел, че възражението е подадено извън преклузивния срок по чл.423, ал.1 ГПК и го е оставил без разглеждане, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11380 от 10.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 9426/012 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :