О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
Гр.София, 03.04.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 2209/2016 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник юрк. М. В., срещу решение № 1325 от 27.06.2016 г. по в. гр. д. № 466/2016 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 3064 от 08.05.2015г. по гр.д. № 13218/2014г. на Софийски градски съд, в обжалваната от касатора осъдителна част за сумата над 20 000 лв. до 100 000 лв., присъдени в полза на Е. И. Ш. на основание чл. 226 КЗ /отм./, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП, станало на 19.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В касационната жалбата се твърди, че въззивното решение в посочената част е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като се иска неговата отмяна, по подробно изложени съображения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. „Възниква ли материално право за обезвреда за неимуществени вреди в случаите, при които преценката за дължимост на обезвреда не е основана на постигната абсолютна достоверност за осъществяване на обстоятелствата, за които е заявено фактическо твърдение?“. Поддържа се допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на ППВС 4/1968 г. 2. “Дали с оглед приложението на критериите за справедливост при определяне на обезщетение за нематериални вреди, се следва обсъждане като на самостоятелен юридически факт на тези обстоятелства, които са настъпили след осъществяването на деликта и не поради обстоятелствата, при които е възникнало събитието и са заявени като такива, обосноваващи претенцията за нематериални вреди. Съответно следва ли същите тези обстоятелства да се обсъждат самостоятелно и самостоятелно да се съотнасят при определяне размера на обезщетението?“. По този въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В останалата част изложението съдържа основания по чл.281 т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касационната жалба Е. И. Ш. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К., е представила отговор, в който излага становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.
При постановяване на обжалвания краен резултат въззивният съд е намерил, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя – настоящ касатор по реда на чл. 226 КЗ /отм./, а именно наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на увреждането, както и кумулативното наличие на всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Приел е, че спорът между страните е по отношение на правилното прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд, както и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалата. За да се произнесе по него, въззивният съд е съобразил разясненията в ППВС № 4/1968 г. за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди и указанията как се формира преценката за неговата справедливост. Посочил е, че съгласно изслушаната и приета като доказателство по делото СМЕ, ищцата Е. И. Ш. е претърпяла няколко медицински интервенции /оперативни ревизии/ за отстраняване на стъклени парчета от челната област на главата, които са останали в резултат на процесното произшествие. Като последица раните /с размери 10 см. и 8 см./ са зараснали с трайни и груби козметични белези, които трудно биха били премахнати дори и с козметично-пластична операция. Загрозяването е довело до значително намаляване самочувствието на ищцата – млада жена, и й е създало притеснения как ще бъде приемана от околните с този външен вид. От свидетелските показания по делото става ясно, че претърпените физически и психологически травми продължават да й причиняват сериозен дискомфорт и негативни емоции. Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията на ответника, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел наличие на съпричиняване към вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като, видно от приетата по делото експертиза, същата е била с поставен предпазен колан към момента на инцидента. По изложените съображения, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от касатора въпроси. Същите са абстрактни и преди всичко – неясни. При тяхното съотнасяне с основанията за касиране на решението се установява, че касаят изцяло правилността на изводите на съда, че последиците от произшествието в неимуществената сфера на ищцата са пряко следствие от настъпилото застрахователно събитие. Това от своя страна няма връзка с критериите за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД по справедливост и ППВС № 4/68 г. Съгласно указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., т.1, формулираните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат конкретни и ясни, като съдът не е длъжен да ги извежда от аргументите в жалбата или изложението. На следващо място въпросите следва да са част от предмета на спора и да са обусловили решаващата воля на съда, но не и правилността на изводите му, която може да бъде обсъждана едва след допускане на решението до касационна проверка. В случая въззивният съд не се е произнесъл изрично по оплакванията в жалбата, че възникналите за ищцата последици в този вид и тежест са резултат от неадекватно проведеното първоначално лечение, при неспазване на медицинските стандарти. Относно задълженията на въззивния съд при приложение на нормата на чл.269 ГПК обаче липсва формулиран правен въпрос от страна на касатора, а само оплаквания в този смисъл. С оглед изложеното, съдът намира, че въпросите не съответстват на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обосноват извод за основателност на искането за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора в касационната инстанция, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените от нея за защитата й пред ВКС разноски в размер на 4 236 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 25.10.2016 г.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1325 от 27.06.2016 г. по в. гр. д. № 466/2016 г. на Апелативен съд – София, в обжалваната от ЗС [фирма] част.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Е. И. Ш., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 4 236 лв. /четири хиляди двеста тридесет и шест лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: