О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N6371/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Агенция „Митници”, представлявана от процесуален представител юрисконсулт Е. Е. срещу решение № 5173/ 05.07.2013 г. по гр.д.№757/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав.
Ответникът по касационната жалба Н. Б. К. чрез пълномощника си адв.В. П. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІ-58-234/02.11.2012 г. по гр.д.№36743/2012 г. на Софийски районен съд,58 състав в обжалваната част, с която е признато за незаконно уволнението на Н. Б. К. ,извършено със заповед № 3688/06.06. 2012 г. на работодателя на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ и същото е отменено, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „младши митнически специалист” в сектор „Граничен контрол и борба с наркотрафика” при Митница-С. и му е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 3036,15 лв. за времето,през което е останал без работа в периода 06.06.2012 г.-05.11.2012 г.,ведно със законната лихва от 01.08.2012 г. до изплащането й, като и 870,24 лв. разноски.Въззивният съд е мотивирал решението си с аргумента, че в заповедта за уволнение е посочен нарушителят, но не и нарушението, което е извършил, като конкретно негово действие или бездействие, описано по време и място . Доколкото обосновката на заповедта за уволнение може да се съдържа и в друг документ, към който се препраща, в нея е цитирана докладна записка за проведена специализирана полицейска операция на ГКПП Капитан А., при която са задържани осем митнически служители, между които и ответникът по касационната жалба, извършени са проверки и претърсвания на леките автомобили и домовете им, при които са открити парични средства,но не се изложени факти за конкретни негови нарушения.Цитирано е и писмо от Софийска градска прокуратура, с което е предоставена информация, че е привлечен като обвиняем по образувано наказателно производство .Въззивният съд е направил извод, че не е установено какви са нарушенията, които е извършил – не са изложени факти у него самия да са открити парични средства, а самото задържане и привличане като обвиняем не са преценени като дисциплинарни нарушения.Приел е, че задължение на работодателя е да мотивира заповедта, с цел проверка на изискването за еднократност на наказанието,на сроковете по чл.194 КТ и на възможността работникът да се защити по нея.В случая преценка по чл.194 КТ е била невъзможна, поради непосочване дата и място на нарушението, възпрепятствана е и защитата на ответника по касационната жалба, поради непосочване на конкретно нарушение. В заключение е направен извод, че с оглед липсата на конкретни нарушения на трудовата дисциплина в заповедта и в документите, които реферира , не може да се приеме,че са доказани уронване доброто име на предприятието и злоупотреба с доверието на работодателя. Счел е, че не е спазена и процедурата по чл.193 КТ, доколкото не е конкретизирано във връзка с какво нарушение на трудовата дисциплина са поискани обяснения.По изложените причини е преценил предявените искове като основателни.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Касаторът прави оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд, че в заповедта не се сочи правилното правно основание и че злоупотребата с доверието на работодателя ,уронването доброто име на предприятието и вината на ответника по касационната жалба не са доказани.Намира,че фактическата обстановка е описана подробно в докладната записка и че в писмото от прокуратурата е посочено, че срещу ответника по касационната жалба се води наказателно производство,но тези факти не са съобразени.По-нататък на повече от шест страници излага различни доводи във връзка с правилността и обосноваността на въззивното решение: отново се коментира, че в докладната записка се съдържат данни за проведена специализирана полицейска операция,при която са задържани митнически служители, между които и ответникът по касационната жалба, проведени са претърсвания и са открити парични средства;срещу него е образувано наказателно производство и е привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 вр. с ал.2 НК;случаят е отразен подробно в медиите; вината в гражданското производство представлява неполагане на дължима грижа според един абстрактен модел, а извършването на дисциплинарното нарушение злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието не е обусловено от наличието на умисъл . След това пространно описва какви административни мерки са взети по случая. По-нататък отново излага доводи за неправилност на въззивното решение.Счита, че с осъщественото задържане, отразено широко в медиите , ответникът по касационната жалба е проявил недопустимо за служител на агенцията поведение, уронил е престижа на предприятието, допринесъл е за формиране на негативни представи за работата на митническата администрация. Намира за правилна преценката на работодателя, че са нарушени етични норми на Кодекса за поведение на митническия служител, на задължения в длъжностната му характеристика и разпоредбите на чл.107-а ал.11 и чл.187 т.8 и 10 КТ,че е уронен престижа на агенцията.Твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС и че с обжалваното решение се създава противоречива практика между съдилищата, че конкретният казус е решаван единно от ВКС, а решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката му и с практиката на СГС. Намира,че даденото разрешение на този правен въпрос не е съобразено с постоянната съдебна практика, че е налице основание за допустимост по чл.290 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по уточнените въпроси с материалноправен и процесуалноправен характер, произнасянето по които ще е от значение за точното прилагане на закона, развитието на правото и уеднаквяване на практиката на съдилищата.Кой е „този въпрос” и кои са „уточнените въпроси” от изложението не става ясно.Прилага решение № 542/07.02.2012 г. по гр.д.№1083/2010г.,ІV г.о., решение № 637:28.10.2010 г. по гр.д.№103/2010 г.,ІІІ г.о., решение №516/28.06.2010 г. по гр.д.№94/2009 г.ІІІ г.о., решение № 3/12.03.2012 г. по гр.д.№1325/2010 г.,ІV г.о. и решение № 278/19.05.2011 г. по гр.д.№1276/2010 г.,ІV г.о.,но не навежда каквито и било аргументи във връзка с тях.
ВКС, състав на ІІІ г.о. счита,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.Настоящото производство е по селектиране на касационната жалба,при което касаторът следва да обоснове интереса си от касационно обжалване , доказвайки наличието на общо и допълнително основание за това. Според приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК общо основание е извеждането на правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение,включен в предмета на делото и обусловил правната воля на съда. Той не трябва да е свързан с правилността на същото,възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на събраните по делото доказателства. К. съд не може да формулира правния въпрос въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. В изложението към касационната жалба не се съдържа правен въпрос, а оплакванията на касатора във връзка със становището му за необоснованост на фактическите изводи и неправилност на решението на въззивния съд.Те се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281т.3 ГПК,разглеждат се в производството по чл. 290 ГПК и следва да бъдат ясно и категорично различени от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК,които се разглеждат в настоящото производство.Касаторът следва да докаже и наличието на допълнително основание ,представляващо развитието на поставения правен въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т3 ГПК. Но при липсата на общо основание, не е налице и допълнително основание за допускане на касационно обжалване.Приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика са неотносими, тъй като в тях са разгледани случаи при различна фактическа обстановка в сравнение с настоящия. Следва да се отбележи и че съдебна практика представляват само влезлите в сила съдебни актове, а не както счита касаторът,че съдебна практика представлява обжалваното съдебно решение. Необосноваването на общо и допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване.
Н основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на сумата 900 лв., за които в договор за правна защита и съдействие № 23/19.09.2013 г. е отразено ,че са заплатени в брой и е представен списък .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5173/ 05.07.2013 г. по гр.д.№757/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” да заплати на Н. Б. К. сумата 900 /деветстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ