О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 19.12.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 550 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Н. Н. Н. и от Р. Г. Б. срещу решението от 04.07.2008 год. по гр.д. № 1965/2006 год. на Варненския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на Н. Н. срещу тази част от решението по гр.д. № 1697/2006 год. на Варненския районен съд с което са били уважени предявените по реда на чл.104 ГПК (отм.) от Р. Б. обективно съединени искове с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД. В частта с която първоинстанционният съд се е произнесъл по първоначалните искове с правно основание чл.254 ГПК (отм.), предявени от Н. за установяване недължимост на вземанията по 3 бр. записи на заповед, като необжалвано, решението на ВнРС е влязло в сила. Сезиран с жалба срещу решението на ВнРС по насрещните искове, въззивният съд е приел, че трите главни иска (с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ, всеки с цена 3000 лв.) правилно са били уважени от първоинстанционният съд и е оставил решението му в сила. Счел е, че акцесорните искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД са били погасени по давност, поради което е отменил първоинстанционното решение в частта с която са били уважени и ги е отхвърлил.
Р. Б. обжалва решението в частта с която ВнОС се е произнесъл по предявените от него исковете с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, приемайки ги за погасени по давност.
Твърдението по касационната жалба е, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Първият съществен въпрос според Б. е процесуално правен. Касаторът счита, че в обжалваната от него част решението е немотивирано, което е в нарушение на приетото с ППВС № /1953 год. и решения на ВС и ВКС, произнесли се по тълкуването на чл.189 ал.2 ГПК. Вторият съществен въпрос е материално-правен – позовава се на решение на ВС от 1978 год. и на решение на ВКС от 2005 год. с които съдът се е произнесъл по прилагането на погасителната давност по отношение на обезщетенията по чл.86 ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че първият от двата въпроса не е съществен, доколкото касае конкретни процесуални действия от страна на съда, а преценката на Б. за липса на мотиви в конкретния случай е субективно.
Съществен, обаче е вторият от поставените въпроси, а именно – началото на погасителната давност при обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД при иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ. Поради това, ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението в тази част.
Н. Н. обжалва решението в частта с която ВнОС се е произнесъл по исковете с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ, оставяйки решението на Варненския районен съд в сила. Позовава се на всички основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Последователно подържаното становище на Н. е, че искът с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ е недопустим, поради това, че правата по записите на заповед са били вече упражнени по реда на чл.237 б.“е“ ГПК (отм.). Приложените от тази касатор решения на ВС, на ВКС и на Бургаския апелативен съд в по-голямата си част нямат отношение към чл.534 ал.1 ТЗ. Касае се за решения по делбени производства, спорове за собственост по ЗС и ЗСПЗЗ, договор за изработка подвид „строителство“ и пр., като приложените въззивни решения са и обжалваеми. Вярно е, че на 2 от тях е отбелязано, че са потвърдени от състави на ВКС, но дори и при споровете с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ, въпросът за допустимостта при успешно проведено производство по чл.237 ГПК (отм.) е бил разглеждан. А именно този е същественият въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това, ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението и в тази част.
Всеки един от касаторите ще следва да внесе държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2008 год. на МП, която за Р. Б. е 144 лв., а за Н. Н. – 180 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.07.2008 год. по гр.д. № 1965/2006 год. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на Р. Г. Б., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 144 лв.
УКАЗВА на Н. Н. Н., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 180 лв.
НАСРОЧВА делото за _____________ за която дата да се призоват страните след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.