О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 05.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 127 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Диагностично-консултативен център-18-София”О. София, представлявано от управителя П. против решение от 09.06.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2004г. на Софийски градски съд,в частта,в която е отменено решение от 21.05.2004г., постановено по гр.д. №21424/2003г.на Районен съд София и са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ и вместо това е възстановена А. И. И. на заеманата от нея длъжност ”касиер-домакин”в ДКЦ ХVІІІ”Е”ЕО. София да й заплати сумата от 98.16лв.,представляваща обезщетение за времето,през което е останала без работа за периода 2.10.2003г.- 13.10.2003г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 4.11.2003г.,както и в частта,в която е оставено в сила решение от 21.05.2004г., постановено по гр.д. №21424/2003г.на Районен съд София относно признаването на уволнението на А. И. И. със заповеди №№ 7 и 164-двете от 1.10.2003г.за незаконно и отмяната му.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК –противоречие с практиката на ВКС. Независимо,че изрично не е формулиран,от изложението може да се изведе съществен материално-правен въпрос и той е свързан с преценката за мотивираността на обжалваната заповед и с начина на описване на нарушенията,за да се приеме,че са налице допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на уволнения работник.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна. Счита,че не е налице твърдяното основание за допустимост на подадената касационна жалба. Отделно –излага доводи за неоснователност на същата.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С решение от 09.06.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2004г.- в обжалваната част-Софийски градски съд е приел,че заповедта за уволнение не отговаря на императивните изисквания,установени в нормата на чл.195 ал.1 от КТ,тъй като в словесната й част липсва индивидуализация относно това в какво се изразява неизпълнението на възложената й работа като касиер-домакин,какви конкретни нарушения е извършила,през какъв период от време,кога не е завеждала и поддържала картотеката на стоково-паричните ценности и не е отчитала движението им,за какъв период от време и в какво се е изразявало несвоевременното водене на документите, какви точно складови разписки,искания и лични картони за раздаден инвентар не е изготвила, кога,за какъв период от време не е изготвила отчет за разходи на дадени материали, в какво точно се изразява лошо водената от нея отчетност.
Според касатора- при изложени от него девет различни допуснати от работника нарушения на трудовата дисциплина, само едното, от които : „неизпълнение на възложената работа и трудови функции като касиер-домакин”- е обосновано с установени 205 отделни случая на нарушения,изразяващи се в неправилно оформена счетоводна операция”сторно”-въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е приел,че издадената заповед за уволнение е немотивирана и от нея не може да се направи извод за допуснати три и повече нарушения на трудовата дисциплина, което би било достатъчно да се счете,че е налице хипотезата на чл.190 ал.1 т.3 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира,че така поставеният от касатора въпрос е съществен и той е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Императивно установените реквизити на заповедта,с която се налага дисциплинарно наказание са изчерпателно изброени в чл.195 от КТ и те са пет. В нея трябва да бъдат посочени- нарушителят,нарушението,кога е извършено,наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно чл.7 от ОПВТР системни нарушения на трудовата дисциплина са налице,когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина. Видът и тежестта им са без значение. Достатъчно е за тях да не е било налагано дисциплинарно наказание/вж. Решение № 53 от 13.02.1991г.по гр.д. №858/90г.на ІІІ г.о./ Освен това законът не определя периода, през който трябва да са извършени трите нарушения,за да се приеме,че е налице системност. Като е обосновал извода си за липса на мотиви на обжалваната заповед с липса на конкретизация относно периода на извършване на нарушенията и с липса на индивидуализация точно в какво се изразява всяко едно от посочените от работодателя девет нарушения на трудовата дисциплина- въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.06.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2004г. на Софийски градски съд.
Дължимата държавна такса от 30лв.е внесена.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.