О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 19. 03. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, І гражданско отделение, в закрито заседание 16 март 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5364/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. С. , подадена чрез пълномощника ю.к. Д. О. срещу решение № 196/ 21.07.2008 г. по в.гр.д. № 551/06 г. на Сливенския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 318/ 29.03.2006 г. по гр.д. № 2194/05 г. на Сливенския районен съд в частта, с която са уважени предявените от С. Г. Д. срещу О. С. искове по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ, като е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № РД-15-1170/ 25.08.2005 г. на Кмета на О. С. , с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение и същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност директор на Д. селище “К”. С въззивното решение е отменено решение № 673/ 31.05.2006 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 192, ал.2 ГПК/ отм./ за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е бил отхвърлен предявеният от С. Д. против О. С. иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ и е постановено друго по същество на спора, с което касаторът е осъден да заплати на Д. сумата 1125.72 лв., представляваща обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2005 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, поради това, че въззивната жалба на Д. против отхвърлителното решение на Сливенския районен съд в тази част е била върната като процесуално недопустима-подадена извън преклузивния срок по чл.197 ГПК/ отм/ и това определение е влязло в сила. В частта, с която са уважени обективно съединените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК- същественият по делото материалноправен въпрос за законността на уволнението е разрешен в противоречие със съдебната практика. Позовава се на определение № 434/ 09.11.2005 г. по ч.т.д. № 361/05 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение; определение № 517/ 03.02.2000 г. на ВАС по адм.д. № 6686/99 г.; решение № 577/ 21.06.2000 г. по гр.д. № 1793/99 г. на ВКС, ІV г.о; решение от 18.11.2007 г. по кас.д. № 213/07 г. на Софийски апелативен съд; определение от 19.04.2007 г. по ч.гр.д. № 299/07 г. на Великотърновския окръжен съд и решение № 2112/ 06.01.2006 г. по гр.д. № 1633/03 г. на ВКС, ІІІ г.о., които прилага.
Ответникът по касация С. Г. Д. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При проверка на допустимостта на касационното обжалване съдът намира, че въззивното решение не следва да се допуска до обжалване както в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ така и в частта, с която е уважен искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ, тъй като не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, на което касаторът се позовава.
Това основание би било налице, когато съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловили изхода по делото, са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана във влезли в сила решения, постановени по идентични гражданскоправни спорове. Представените от касатора определение № 517/ 03.02.2000 г. на ВАС по адм.д. № 6686/99 г. и определение от 19.04.2007 г. по ч.гр.д. № 299/07 г. на Великотърновския окръжен съд са неотносими към това основание, тъй като първият съдебен акт е постановен в административно, а не в исково производство, а за втория няма данни да е влязъл в сила.
Касаторът не е посочил изрично кой е същественият материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, която представя. В касационната жалба се поддържат доводи, че при постановяване на решението решаващият съд не е съобразил, че ищецът не е имал представителна власт да договаря, тъй като със заповед № РД-15-883/ 30.06.2005 г. са били забранени всички разпоредителни действия с бюджетни средства, материални активи и човешки ресурси, както и че е извел неправилни изводи къде е било работното място на ищеца, длъжността, която е заемал и свързаните с нея отговорности. Тези доводи са относими към касационните основания за обжалване на въззивното решение по чл. 281 ГПК, но не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Същественият процесуалноправен въпрос, който също не е формулиран изрично, но може да извлече от съдържанието на касационната жалба, е относно възможността на въззивния съд да проверява решението и в необжалваните му части. Обоснован е от касатора с доводи, че въззивният съд се е произнесъл по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ по жалба от ищеца, която с влязло в сила определение е била върната като просрочена, поради което в тази част въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Посочената от касатора съдебна практика обаче не касае този въпрос, поради което и не може да се приеме, че основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е доказано. Недопустимостта на въззивното решение е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281,т.1 ГПК, но не попада пряко в приложното поле на чл. 280 ГПК.
По тези съображения не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество, поради не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196/ 21.07.2008 г. по в.гр.д. № 551/06 г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: