О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София 13.03.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2853 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Е. В. А., чрез адв.М. Г. срещу решение № 114/21.04.2017 г. по в.гр.дело № 105/2017 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 1260/06.12.2016 г. по гр.дело № 02813/2016 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност искът по чл.143, ал.1 ЗЗД на С. С. Ц. срещу Е. В. А. за горницата над 3754 лв. до пълния претендиран размер от 6 614 лв./т.е. за сумата 2860 лв./ за периода 01.2010 г. до 25.07.2011 г. и вместо това е осъдена Е. В. А. да заплати на С. С. Ц. и сумата 2860 лв./т.е. горницата над 3754 лв. до 6 614 лв./ – платено от ищцата-поръчител задължение на ответника-кредитополучател, произтичащо от договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 3998/12.12.2005 г., сключен с кредитодателя [фирма], чрез удръжки върху тр.възнаграждение за периода 01.2010 г. – 25.07.2011 г.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос, съответно да се отмени въззивното решение и вместо това претенцията с правно основание чл.143,ал.1 ЗЗД се отхвърли за сумата 2860 лв.
В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос: кой е началният момент на изискуемост на платените от поръчителя суми по изпълнителното дело спрямо главния длъжник – кредитополучател, от който момент същите се дължат от последния – от момента на плащане на всяка сума или от момента на плащане на последната сума по изпълнителното дело, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба С. С. Ц. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.143,ал.1 ЗЗД.
С решение № 1260/06.12.2016 г. по гр.дело № 02813/2016 г. на Пернишкия районен съд е осъдена Е. В. А. да заплати на С. С. Ц. сумата 3754 лв. платено от ищцата-поръчител задължение на ответника-кредитополучател, произтичащо от договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 3998/12.12.2005 г., сключен с кредитодателя [фирма] чрез удръжки върху тр.възнаграждение за периода 25.07.2011 г. – 05.2013 г. посредством наложен запор по изп.дело № 20098133040070 по описа на ЧСИ А.В., на основание чл.86 ЗЗД да заплати сумата 1146.22лв. законна лихва за забава върху платените суми за периода 25.07.2013 г. до предявяване на иска – 25.07.2016 г. и е отхвърлен иска по чл.143,ал.1 ЗЗД за сумата над 3754 лв. до пълния претендиран размер от 6614 лв. за периода 01.2010 г. – 25.07.2011 г. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 1146.22 лв. до пълни размер от 2118.92 лв. като погасени по давност. Със същото решение в тежест на ответницата са присъдени разноски 1130 лв.
С въззивното решение е отменено решението на Пернишкия районен съд в отхвърлената част на иска с правно основание чл.143,ал.1 ЗЗД и вместо отменената част искът е уважен и за сумата 2860 лв.В уважената част на исковете първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че е безспорно по делото, че с договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 3998/12.12.2005 г. [фирма] е предоставил на Е. А. сумата 8000 лв., по който договор поръчител е С. Ц.. Прието е, че по ч. гр. дело № 03522/2009 г. на Пернишкия районен съд, е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които ищцата като поръчител и ответницата като длъжник по главния дълг са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумите: 5656,96 лв. – главница по договора за потребителски кредит, 117,06 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2008 г. 15.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2009 г. до окончателното плащане на вземането, както и разноски: 120,48 лв. – заплатена ДТ и 375,86 лв. – адв. възнаграждение, че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 20098130400705 по описа на ЧСИ А.В., по което от заплатата на поръчителката С. Ц. са били удържани ежемесечно суми от [фирма], в общ размер на 6614 лв. Приел е, че е спорен въпросът от кой момент е започнала да тече погасителната давност за вземанията на С. Ц. срещу Е. А. – от датата на всяка извършена удръжка от трудовото й възнаграждение или от крайната дата – м. 05. 2013г., когато й е била удържана последната сума и по този начин тя е погасила задължението към кредитодателя.
Въззивният съд е възприел становището на жалбоподателката-ищца. Позовал се е на практика на ВС, обективирана в решение № 74 от 01. 07. 1959г. по гр. д. № 51/1959г., на ОСГК на ВС, според която едва когато поръчителят заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква правото да търси онова, което е заплатил. Според същата практика от този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му заплати онова, което той е заплатил за негова сметка. Възприета е и практика на ВКС, обективирана в решение № 261 от 12. 07. 2011г. на ВКС по гр. д. № 759/2010г., IV г.о. ГК, съгласно което, при договора за заем е налице едно неделимо плащане, като кредиторът се е съгласил то да се извърши на части, но изплащането на части не представлява периодични плащания по смисъла на чл. чл. 111, б. в“ от ЗЗД. С оглед на тази практика съдът е формирал извод, че самото погасяване на задължението от страна на поръчителя не представлява периодично плащане, а правото на поръчителя да търси изплатеното от него на кредитора, възниква от момента, в който той е погасил вземането на кредитора. Прието е за установено от приложената справка от „Л.“ от 28. 06. 2016г., че последната удръжка от трудовото възнаграждение на С. Ц. е извършена през м. 05. 2013г. в размер на 207лв. и с нея е било изплатено цялото вземане на кредитора [фирма]. Направен е извод, че от м. 05. 2013г. е започнала да тече петгодишната давност, че искът е предявен на 25. 07. 2016г. – преди тя да е изтекла и поради това ответницата дължи на ищцата и сумата 2860лв.
При тези съображения съдът е приел, че обжалваното решение на първоинстанционния съд в отхвърлената част на предявения иск с правно основание чл.143,ал.1 ЗЗД следва да се отмени над сумата 3754лв. до пълния претендиран размер от 6614лв. /т.е. за сумата 2860лв./ и искът следва да се уважи за сумата 2860 лв.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. Според практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело №1 /2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставения въпрос касае приложение разпоредбите на чл.143,ал.1 ЗЗД и чл.110 ЗЗД, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и многобройна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с практиката на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд по поставения въпрос от жалбоподателката Е. А., чрез адв.М.Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 114/21.04.2017 г. постановено по в.гр.дело № 105/2017 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 3064/23.05.2017 г., подадена от ответницата Е. В. А., ЕГН [ЕГН], чрез адв.М.Г., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, офис № 13Б, чрез адв. М.Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: