О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 214
С., 22.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи март……………….………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 956/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Н. Ф. от[населено място], чрез пълномощника си адв. С. Х. от АК-Л., е подал касационна жалба срещу решение № 98 от 13.04.2010 година по гр.д. № 118/2010 година на Л. окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение № 8 от 22.01.10 г. по гр.д. № 255/09 г. на Луковитския районен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и е постановено друго, като са отхвърлени искове на касатора срещу Държавна психиатрична болница – К., за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 1/ 31.08.2009 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. чл.190, ал.1, т.3 и 7 КТ, за възстановяване на длъжността “санитар” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, както и за отмяна на заповед № 92/18.08.2009 г. на директора на болницата, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.
Ответникът Държавна психиатрична болница – К., чрез пълномощника си адв. Цв. Ц. от АК-Плевен, оспорва както наличието на основания за допускане на обжалването, така и доводите за неправилност на решението по съществото на спора.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Процесуалноправните въпроси, които са поставени на разглеждане в изложението и са послужили като основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за принципно важни, но без значение за изхода на делото. Те са формулирани хипотетично по следния начин: “за задължението на съда да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения от ищеца иск, и за недопустимостта на решение, постановено на непредявено основание, които въпроси са съществени процесуалноправни въпроси, от които зависи изхода на делото”. Така зададени въпросите предпоставят отговорите, които се намират в чл.6, ал.2 ГПК, както е посочил и самият касатор. По нататък са приповторени основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, които са развити и в касационната жалба.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС/ВКС /ППВС или ТР ОСГК, решение по чл.290 ГПК/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на 6, ал.2 ГПК, както и се разглеждат казуси, които нямат отношение към процесния. В случая съдът е бил сезиран с иск за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна въз основа на фактически твърдения, свързани с нарушения на нормата на чл.70, ал.5 КТ – липса на предпоставки за включване на клаузата “срок за изпитване” в допълнително споразумение, поради това, че тя може да се използва за същата работа само веднъж. Съдът е разгледал иска на предявеното основание /чл.344, ал.1, т.1 КТ във вр. с чл.71, ал.1 КТ/ и въз основа на твърденията за нарушения на закона, посочени в исковата молба /чл.70, ал.5 КТ/.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на посочените текстове от ГПК и КТ е утвърдена, трайна и последователна. Тя се съблюдава от съдилищата и няма основание за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на ІІI. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1411 от 11.11.2009 година по гр.д. N1975/2009 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.