3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 25.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 594 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 731 от 29.10.2014 г. по ч.гр.д. № 529/2014 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 2621/09.09.2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 1072/2014 г.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Варненски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от П. И. В. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса допустим ли е иск по чл. 30 ЗН, предявен след приключване на първото по делото съдебно заседание в производството по допускане на делба и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е да се прекратява съдебно производство поради липса на правен интерес от търсената защита.
Ответниците по частната касационна жалба В. И. В. и М. Ц. В. изразяват становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1072/2014 година на Варненски окръжен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от П. И. В. против В. И. В. и М. Ц. В.. Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 30, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожност на договор от 02.07.2010 г. за продажба на недвижим имот, сключен между ответниците и общият им с ищеца наследодател поради привидност на продажбата, прикриваща дарение и за намаляване на дарствените разпореждания след прогласяване нищожността до размера на запазената част на ищеца. След констатация, че между страните е образувано гр. д. № 9718/2013 г. на Варненски районен съд за делба на имотите, предмет на атакуваната сделка, съдът е прекратил производството по делото с определение № 2621 от 09.09.2014 г. Приел е, че след като ищецът не е заявил в производството по делбата в срока по чл. 342 ГПК възраженията си за възстановяване на запазената му част от наследството, по-късното предявяване на претенцията в отделен процес е недопустимо.
Определението е потвърдено с определение № 731 от 29.10.2014 г. по ч.гр.д. № 529/2014 г. на Варненски апелативен. Въззивният съд е приел, че с текста на чл. 342 ГПК се въвежда специален преклузивен срок, в който всяка страна следва да въведе възраженията си относно имотите, между кои лица и за какви дялове следва да се допусне делбата. Пропускането на срока прави невъзможно упражняването на тези права в последващ процес.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Повдигнатите от жалбоподателя процесуалноправни въпроси са разрешени в съответствие с константната практика на съдилищата, включително задължителната такава на ВКС, намерила израз и в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК определение № 951/18.12.2014 г. по частно гр. дело № 6770/2014 г., IV г. о. ВКС, определение № 577/22.12.2010 г. по ч.гр. д. № 330/2010 г., I г.о. ВКС, определение № 512/21.11.2012 г. по ч.гр.д. № 425/2012 г., IІ г.о. ВКС, определение № 21/17.01.2011 г. по ч.гр.д. № 485/2010 г., I г.о. ВКС. Съгласно установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, в първото заседание по делбеното дело страните следва да направят всички възражения досежно съсобствеността, лицата и съответните им права върху имотите (чл. 342 и чл. 343 ГПК). При действието на ГПК от 1952 г., страната можеше да предяви претенцията за намаляване на завещателните разпореждания както в хода на първата фаза на делбеното производство, така и в отделен иск по време на висящността му и да поиска спиране на делбата. След влизане в сила на ГПК от 2007 г., когато страната пропусне възможността да възрази в срока по чл. 342 ГПК против правото на някой да участва в делбата и против размера на дела му, тя губи правото си на тези възражения (в т.ч. искането за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по отношение на делбеното имущество), което е правна последица от неупражненото и в срок процесуално право и няма правен интерес от предявяването на иск по чл. 30, ал.1 ГПК по отношение на същото имущество в отделно производство, тъй като предявяването му не е основание за спиране на висящото делбено дело – обратното би обезсмислило ефекта на процесуалната преклуция.
Приложените към частната касационна жалба съдебни решения не са относими към разрешения в определението процесуалноправен въпрос. В решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 1538/2010 г. І г.о. ВКС и решение № 304 от 27.09.2012 г. по гр.д. № 354/2012 г. І г.о. ВКС е разгледан въпрос относно давностния срок за предявяване на самостоятелен иск по чл. 30, ал.1 ЗН, без да е засегнат въпроса за преклузията му в делбеното производство; решение № 36 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 125/2010 г. І г.о. ВКС е относно възможността правото по чл. 30, ал.1 ЗН да бъде упражнено както със самостоятелен иск, така и в делбеното производство, но до приключване на първото по делото заседание в първата фаза на делбата (т.е. разрешение, съобразено в обжалваното определение), а решение № 6 от 13.02.2006 г. по гр.д. № 630/2005 г. І г.о. ВКС; решение № 209 от 01.06.2000 г. по гр.д. № 677/1999 г. І г.о. ВКС; решение № 1421 от 06.03.2009 г. по гр.д. № 5941/2007 г. ІІ г.о. ВКС и решение № 631 от 07.11.2005 г. по гр.д. № 268/2005 г. І г.о. ВКС са постановени по реда на ГПК от 1952 г. (отм.), поради което формираните в тях изводи относно срока за предявяване на претенцията за намаляване на завещателни разпореждания са неприложими с оглед установените в ГПК от 2007 г. преклузивни срокове за въвеждане на възраженията.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 731 от 29.10.2014 г. по ч. гр. д. № 529/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: