4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. София, 26.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4535/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на ищеца С. И. Ц. срещу решение № 5995/18.08.2017 г., постановено по в. гр. д. 2205/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № II-75-156/13.08.20156 г. по гр. д . № 17762/2014 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, вр.чл.328, ал.1, т.5 КТ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение и към нея е приложено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] възразява срещу допускането на касационно обжалване и евентуално срещу отмяната на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1 ГПК, ВКС намира следното:
В исковата си молба ищецът С. Ц. твърди, че уволнението му поради липса на качества за ефективно изпълнение на длъжността е незаконно и моли същото да бъде отменено, да бъде възстановен на работа и да му бъде присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 29616 лв. за периода от 24.02.2014 г. до 24.08.2014 г. Сочи, че не е налице твърдяната от работодателя липса на качества, тъй като е работил при ответника повече от 8 години, през който период трудовото му възнаграждение е било увеличавано няколко пъти и е получавал финансови бонуси. Поддържа, че качествата, с липсата на които е мотивирано уволнението му (задължение за културно, търпеливо, любезно и коректно отношение към клиентите за качествено, оперативно и точно изпълнение на задачите), не фигурират в длъжностната му характеристика и не се намира в пряка и непосредствена връзка с трудовата му функция на програмист.
В срока за отговор ответникът работодател [фирма] твърди, че служителят не притежава личностни качества и умения за културно, търпеливо, любезно и коректно отношение към клиентите, необходими за качествено, оперативно и точно изпълнение на задачата „предоставяне на технически консултации на клиентите“, които са посочени в длъжностната му характеристика и вътрешните актове на дружеството, както и че тази липса на качества и умения е довела до неефективно изпълнение на трудовите задължения. Сочи, че поради особеностите на характера му, ищецът не отговаря на установените за длъжността изискванията. Твърди, че липсата на качества се е проявила особено интензивно през последната година преди уволнението, като не става въпрос за еднократна проява и че тази липса е била потвърдена както от клиенти на дружеството, така и от прекия ръководител на ищеца. Поддържа, че при издаване на заповедта са спазени предвидените материални и процесуални изисквания.
По този спор между страните относно фактите и правото, Софийски градски съд е приел, че С. Ц. е заемал длъжността ,,Програмист, софтуерни приложения“ в ответното дружество [фирма], като трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 17 от 21.02.2014 г. на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, считано от 24.02.2014 г., която заповед
е в достатъчна степен мотивирана- както с конкретно посочване на липсващите на работника или служителя качества, така и с посочване на факти и обстоятелства, сочещи тяхната липса. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, въззивният съд е приел, че в рамките на работния процес за около една година ищецът не е успял да покрие стандартите за любезно и културно отношение към клиентите, които стандарти са заложени в длъжностната характеристика за процесната длъжност и във вътрешните правила на работодателя за обслужване на клиенти. Въпреки че с ищеца са били проведени
срещи поради постъпили оплаквания от клиенти във връзка с работата му, на които срещи са му били дадени препоръки за подобряване на отношението към клиентите, промяна в поведението на ищеца не е била констатирана. Поради горното СГС е приел накрая, че уволнението е законосъобразно и е отхвърлил исковете.
Според ищеца обаче/в Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/, СГС е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса- „Дали въззивният съд следва да обсъди всички приети по делото доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно доказателство, съдържащо се в кориците на делото?“, тъй като съдът не се бил произнесъл по възражението му, че в рамките на последната година е било увеличено трудовото му възнаграждение и е получил допълнителни парични бонуси. Също така според ищеца е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Следвало ли е съдът да извърши преценката си за наличие или липса на качества за изпълнение на възложената работа само въз основа на изявления, действия и прояви на служителя, обективирани в рамките на изпълнението на вменените му задължения по трудовото правоотношение с работодателя, или е допустимо изводите за липса на качества да се основават на такива изявления, действия или прояви на служителя, които са сходни по съдържание с възложените му трудови функции, но са се осъществили извън изпълнението на задълженията на служителя по трудовото му правоотношение с работодателя?“.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
По първия поставен въпрос, въззивният съд не е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 236, ал.2 ГПК. Трайно е тълкуването на тази разпоредба, че съдът е длъжен да се произнесе по всички относими доказателства, възражения и доводи на страните. В случая обаче, възражението на ищеца, че трудовото му възнаграждение е било увеличено в рамките на последната година и също така в този период е получил парични бонуси за добро изпълнение на работата, е неотносимо към предмета на спора и предмета на доказване. Още с исковата си молба ищецът е заявил, че нямал задължение за културно, търпеливо, любезно и коректно отношение към клиентите при предоставянето на технически консултации, а че увеличението на трудовото му възнаграждение и получените допълнителни паричните бонуси са били във връзка с изпълнението на други трудови задължения, т.е. ищецът никъде не е твърдял, че това увеличение и бонуси са по повод на културно, търпеливо, любезно и коректно отношение към клиентите, поради което следва да се приеме, че увеличението и бонусите във връзка с изпълнението на други трудови задължения е без значение за настоящия спор. В обобщение, това възражение се явява неотносимо и пропускът на въззивния съд да се произнесе по него, не съставлява противоречие със задължителната практика, която изисква произнасяне на съда по относимите възражения и доводи.
Вторият въпрос касае обосноваността на въззивното решение, тъй като се отнася до преценката на доказателствата при обсъждането им, преди да се направи фактическия извод за некачествено изпълнение на работата. Въпросът за преценката на доказателствата и за правилността на фактическите изводи на въззивното решение, са въпроси, които са извън приложното поле на производството по чл. 288 ГПК. Също така основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК изисква да е възникнала необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или непълна правна норма, а в случая поставеният въпрос не е във връзка с тълкуването на правна норма, а има отношение към прилагането на правилата на формалната логика при установяването на фактическата обстановка, а последното би било предмет на проверка евентуално след допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5995/18.08.2017 г., постановено по в. гр. д. 2205/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: