О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 26.05. 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2084 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат К. Б., против решение № 390 от 11.12.2013 г., постановено по гр.д. № 735 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е потвърдено решение № 375/16.05.2013 г. по гр.д. № 7682/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР ЗМСМА на сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафпост „К.” със ЗП от 49 кв.м., находящ се в УПИ І-„Магазин с трафопост”, кв.16 по плана на [населено място], [община] от 1976 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
[община] е основала иска си на нормата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР ЗМСМА.
Съдът е приел, че процесният трафопост е площадков енергиен обект, по смисъла на т.41 ДР ЗЕ и като такъв съставлява съвкупност от два компонента: сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение. Процесният трафопост, като вид площадков енергиен обект, е елемент на енергийната система и обслужва 131 бр. битови и стопански потребители на територията на [община]. Т. е актуван като частна общинаска собственост през 2002 г., а като държавна собственост – през 2003 г. Въз основа на комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза, както и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание, съдът е счел за установено, че процесният трафопост се води в инвентарните книги на ответното дружество като сграда с дата на придобиване 1.03.1985 г.
[фирма] е образувано с Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1, видно от което като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – София област е включено и Предприятие “Електроснабдяване”- П., следователно към момента на влизане в сила на ЗМСМА държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област П. е Предприятие “Електроснабдяване”- П.. Със Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000 г.. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси [фирма] се преобразува, чрез отделяне на ново [фирма], което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С Решение № 20/02.11.2007 г., постановено по ф.д. № 6358/2000 г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на [фирма], чрез вливането му в [фирма], чието наименование е променено с Решение № 21/29.01.2008 г., постановено по ф.д. № 6358/2000 г. на СГС на [фирма].
Въз основа на комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза е прието за установено, че в ответното дружество не се съхраняват счетоводни данни към 17.09.1991 г. поради настъпили промени в собствеността, наименованието на предприятията, начина на водене на счетоводната отчетност – първична и аналитична, от ръчна до електронна, реда и мястото за съхранение на документи, както и дългия период от време; в Държавен архив [населено място] е съхранен баланс на [фирма],“Електроснабдяване” – клон П. към 31.12.1991 г., видно от който предприятието притежава ДМА на една обща стойност 38 838.00 лв., но липсва запазена оборотна ведомост или друг документ, от който да бъде направен извод за конкретните ДМА, включени в баланса и във формираната обща стойност и в частност за включването на процесния трафопост в баланса; единствените съхранени документи са инвентарни книги, които са с период на създаване от 1948 г. до 2000 г., част от които са на книжен носител (тетрадка), а други – на електронен носител и процесният трафопост се води в инвентарните книги като сграда от 01.06.1985 г.
Съгласно паспорт форма № 5, трафопостът е въведен в експлоатация на 15.10.1985 г.
Въз основа на показанията на свидетеля С. Т. А., работещ от 1992 г. в ответното дружество и предхождащите го дружества-праводатели, като “старши проучвател”, е прието за установено, че процесната сградата винаги е представлявала трафопост, който се обслужва и поддържа от ответното дружество и дружествата-праводатели на ответника.
При горните факти и с оглед заявеното придобивно основание по. §7, ал.1, т.7 ЗМСМА съдът е приел, че от правно значение са следните предпоставки: че процесното съоръжение е елемент на енергийната система, че то обслужва само територията на [община] и че не е включено в капитала, уставния фонд или се води в баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на ЗМСМА в сила – 17.09.1991 г. Позовавайки се на практиката на ВКС по Решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 99/2009 г., I г. о., ГК, въззивният съд е счел, че нормата на ал. 2 от § 7 ЗМСМА, в сила от 30.05.1995 г. поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество.
Съобразена е и практиката на ВКС по Решение № 314 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, според която, до влизане в сила на ЗС (16.11.1951 г.) няма общинска собственост. Конституцията от 1947 г. установява единството на фонда на държавната собственост, като премахва и разликата между общинската и държавната собственост. Общините се грижат единствено за правилното управление на държавната собственост. Конституцията от 1971 г. в редакцията й до 1990 г. /отм./ също не урежда общинската собственост като отделен вид собственост. Тя не въвежда промяна в предишния режим на държавната собственост, но извършва систематизация и детайлизиране. Формите на собствеността, които признава, са държавната, кооперативната собственост, собствеността на обществените организации и личната собственост. В нея изрично е записано, че държавната собственост съставлява единен фонд. Изяснено е, че държавата осъществява правото си на собственост чрез стопанските и други организации, в непосредственото оперативно управление на които се намират отделните части на единния държавен фонд. С измененията през 1990 г. на Конституцията е прокламирано наличието както на държавна, така и на общинска собственост. Действителното разграничение обаче на двата вида собственост законодателно е уредено едва с измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и § 7 ПЗР ЗМСМА. Въз основа на разграничителните критерии по § 7 ПЗР ЗМСМА заварените държавни имоти се определят на държавни и такива, които по силата на закона придобиват статут на общинска собственост, въпреки че самият закон, както и ЗС в своя чл. 6, т. 8, използват понятията „преминаване“, „прехвърляне“ на собствеността от държавата на общините. При тази правна уредба е изключено един имот да е бил общинска собственост преди Закона за собствеността и до измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и § 7 ПЗР ЗМСМА, а след влизането им в сила зависи от въведените разграничителни критерии, ако не е реституиран на други правни субекти.
Съобразена е и практиката на ВКС по Решение № 1064 от 9.12.2008 г. ВКС по гр. д. № 3969/2007 г., II г. о., ГК, според която с влизане в сила на ЗМСМА е направено разграничение на държавната и общинска собственост като в § 7 е посочено кои от бившите обекти на държавна собственост преминават в собственост на общините. Съгласно т. 7 от разпоредбата, общинска собственост стават мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната и др. системи, обслужващи територията на съответната община и невключени в уставния фонд на търговски дружества. Характеристиката на обектите, които преминават в собственост на общините, налага изводът, че критерий за отделянето на общинската собственост от тази на държавата е нейното предназначение – да обслужва общинската инфраструктура. Към момента на приемане на ЗМСМА е действал чл. 2 от отменения Закон за електростопанството от 1975 г., съгласно който електрическите централи, уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост като с ал. 2 е дадено право на кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но само за задоволяване на собствените им нужди от електрическа енергия. Този закон е отменен със Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г., с който е възприет принципът за осъществяване на дейността в енергетиката от юридически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон, въз основа на разрешения и лицензии от ДКЕВР, създадена със същия закон като държавен орган – юридическо лице към Министерския съвет. Въведено е изискване с чл. 28 лицензиантът да е собственик или ползвател на обектите, чрез които осъществява лицензионната дейност. Следователно специалните закони, уреждащи собствеността на обектите, част от електропреносната мрежа, са предвиждали те да бъдат собственост на съответните юридически лица, които осъществяват дейности по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия. При действието на отменения чл. 7 ЗС, който е бил в сила към момента на влизане в сила на ЗМСМА, държавата е предоставяла на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им. Същевременно службите по държавни имота са имали задължение да отразяват в актовете за държавна собственост съгласно чл. 84 Наредбата за държавните имоти (отменена през 1996 г.) промените в правото на стопанисване и управлението върху държавните недвижими имоти, както и по Решение № 150/07.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1052/2011 г. на ВКС, II г. о., ГК, според която, ако имотът, предоставен на държавно предприятие, е включен в капитала на преобразувано търговско дружество, същият не може да премине в собственост на общината. Включването на имота в баланса на държавното предприятие към 17.09.1991 г. запазва правото на собственост върху този имот в патримониума на държавата, а оттам и възможността за последващото му включване в капитала на преобразуваното търговско дружество, дори към този момент имотът да е имал посоченото в ал.1 на §7 ПЗР ЗМСМА предназначение/. Целта на законодателя е да преминат в собственост на общините тези имоти, които са изградени със средства от общинския бюджет, целеви средства от заеми на общините, със средства от самооблагане на населението или с негов труд, както и такива, които държавата безвъзмездно е предоставила на общините. За имотите, които са строени със средства на юридически лица с държавно имущество обаче законодателят е изключил възможността да станат собственост на общините, дори те да се ползуват за целите, посочени в ал.1 на §4 ПЗР ЗМСМА. Дори имуществото да е било ползвано за целите, посочени в тази разпоредба, правото на собственост върху него не преминава в патримониума на общината с влизане на ЗМСМА в сила, ако към този момент същото е включено в уставния фонд на държавна фирма или предоставено в оперативно управление и ползване на държавно предприятие, респ. включено в баланса или в капитала на търговско дружество с държавно имущество, което удостоверява произходът на средствата за изграждането му, обвързвайки диференцирането на общинската собственост от държавната и с конкретното му предназначение, т.е. с конкретните нужди, които то обслужва.
По горните съображения е счетено, че не е налице отрицателната предпоставка на ал. 2 от §7 ЗМСМА, изискваща процесният трафопост да не е включен в баланса на “Електроснабдяване”- П. към датата на влизане на ЗМСМА в сила – 17.09.1991 г., поради което същият не е станал общинска собственост.
Касаторът [община] се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:
1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР ЗМСМА, обектът на спора – трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г.,
Този въпрос не е свързан с правните изводи на съда в атакуваното решение, които са във връзка с това, че не са налице предпоставките на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР ЗМСМА.
2. Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1 ПЗР ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа,
Този въпрос също е неотносим към мотивите на въззивния съд за отхвърляне на иска, а именно, че искът е неоснователен защото не е налице отрицателната предпоставка на § 7, ал.2 ПЗР ЗМСМА, тъй като е бил включен в баланса на държавното предприятие ДП „Електроснабдяване”-район П., а не защото енергиен обект, който обслужва само обекти на територията на една община не може да бъде общинска собственост. В този смисъл липсва противоречие на въззивното решение с решение № 1337 от 06.01.2009 г. по гр.д.№ 4382 от 2007 г. на ВКС – ІV г.о., според което община може да придобие мрежи и съоръжения, които по принцип са държавна собственост само ако те обслужват територията на общината и съответно представляват по естеството си част от общинската инфраструктура ГПК-отм. Практиката по решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. е неотносима, тъй като касае собствеността на терен, предвиден за изграждане на трафопост, а не собствеността на самия трафопост.
3. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./,
4. След преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. Като: оборотна ведомост, от която се устаонвяват конкретните ДМА, които са включени в аланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на ДМА, решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост;
Въпросите са свързани с правния проблем за начина на доказване и доказателствените средства, с които се установява доказването на включването в баланса, т.е. предоставяването за стопанисване и управление на държавне имот. В този смисъл липсва противоречие с решенията, на които се позовава касаторът, а именно: решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. нормата на ал. 2 на § 7 ПЗР ЗМСМА има тълкувателен характер спрямо ал.1 на § 7 ПЗР ЗМСМА и предпоставките й се преценяват към влизане на ЗМСМА в сила, като за да е налице тази отрицателна предпоставка е необходимо трафопоста да се е водил по баланса на държавно предприятие към 17.09.1991 г. и решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., касаещо тълкуване на предпоставките по за чл.17а ЗППДОП-отм. – записването на имот като актив в баланса на търговско дружество има значение за придобиването на собствеността само в случаите на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества и в този случай записването на имот като актив в счетоводните книги на държавното предприятие е доказателство, че този имот е бил предоставен на това държавно предприятие за стопанисване и управление.
По тези въпроси въззивното решение съответства на практиката на ВКС по чл.290 ГПК, че доказването на предоставянето на имот за стопанисване и управление може да стане и с непреки доказателства като счетоводни записвания или актове за държавна собственост, в които е отбелязано това предоставяне, и че при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество в капитала на търговското дружество се включват всички обекти, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавните електроразпределителни предприятия, като собствеността в този случай се придобива по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго. Това съответства както на закона /ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия и чл.17а от ЗППДОбП /отм./, така и на задължителната практика на ВКС- например решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 614 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи допустимите доказателствени средства и решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 225 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 380 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи придобиването на право на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество.
5. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания.
По този въпрос също не е удостоверена противоречива съдебна практика, доколкото решение № 155 от 13.03.2007 г. по т.д.№ 917 от 2006 г. на ВКС, ТК е постановено по облигационен спор за сума от неизпълнен договор за туристически услуги и тълкуването във връзка с редовно воденените търговски книги и записванията в тях е във връзка с установяване съществуването на търговски сделки.
6. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие.
По този въпрос касаторът счита, че има противоречие между решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на ГПК-отм., съгласно което нормата на ал.2 на § 7 ПЗР ЗМСМА, приета през 1995 г. е от материалноправно естество и няма обратно действие и не засяга минали правоотношения и решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което ал.2 на § 7 ПЗР ЗМСМА поражда действие едновременно с ал. 1 на същата норма. Същото – че нормата на § 7, ал.2 ПЗР ЗМСМА има тълкувателен характер и като такава има обратно действие е прието и в други решения по чл.290 ГПК /напр.решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др./.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, а наличието на съдебна практика, включително по чл.290 ГПК, на която въззивното решение съответства, изключва приложението и на основанието по чл.280, ал.3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 390 от 11.12.2013 г., постановено по гр.д. № 735 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в атакуваната му част, с която е потвърдено решение № 375/16.05.2013 г. по гр.д. № 7682/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР ЗМСМА на сграда-енергийно съоръжение с предназначение трафпост „К.” със ЗП от 49 кв.м., находящ се в УПИ І-„Магазин с трафопост”, кв.16 по плана на [населено място], [община] от 1976 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: