О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№214
София, 28.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1300 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. В. Й., чрез пълномощника й адвокат А.М., против решение от 25.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1728 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Б състав, с което е оставено в сила решение от 6.03.2008 г. по гр.д. № 11634/2001 г. на Софийски районен съд, 36-ти състав за отхвърляне на предявения от Й. В. Й. против [фирма],[населено място] ревандикационен иск по отношение на недвижим имот с площ от 272 кв.м., намиращ се върху настилка, обслужваща изградената от ответника газостанция, представляващ част от нива с площ от 2500 кв.м., находяща се в кв.”В.”, м.”Б.” /”Б.”/.
Ответникът по жалбата [фирма],[населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху нива от 2.500 дка, част от която е процесният имот, е възстановено на наследници на Х. Д. Г., сред които е и ищцата, в стари реални граници с решение № 3740/24.10.2005 г. на ОСЗГ”К.”. Процесната площ попада в терен от 8 дка, актуван с акт за държавна собственост от 1988 г. и от 1996 г. и е предоставен на ответното дружество. Към 1987 г. имотът е бил извън регулация и е отреден по реда на чл.32, т.1 З. /отм./ и чл.74 ППЗТСУ /отм./ за газозарядна станция, през 1988 г. е издадено разрешение за строеж и е определена строителна линия, а през 1992 г. за обекта е съставен протокол обр.16. Установено е, че газстанцията е изпълнена и действаща, а терена около нея е ограден с метална ограда, като процесното място е извън оградата, но попада в терена, отреден за газозарядна станция през 1987 г. Прието е, че в случая е налице хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, която не касае строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване като комплекс от строителни дейности, отнася се за земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях, без да поставя изискване строителството да е законно /за разлика от нормата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ/. В случая реализирането на сградите и съоръженията включва и прилежащата към тях територия с обслужващ характер, каквато се явява процесната площ. Тъй като нормата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не изисква законност на извършеното строителство или проведеното мероприятие, за ирелевантни са приети доводите за незаконност на сградата на газстанцията, но въпреки това същите са обсъдени и по същество и са счетени за неоснователни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е обоснована тезата на касатора за незаконност на строителството на газостанцията и приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ при разрешаване на спора. Представените съдебни решения обаче не удостоверяват наличието на противоречива съдебна практика по въпроса кога е налице хипотезата на чл.10б, ал.1 и кога на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. С решения № 18 от 10.02.2000 г. по гр.д. № 1080/99 г., ВКС, ІV г.о. и № 269 от 29.10.2007 г. по гр.д. № 1010/2006 г., ВКС, V г.о. споровете са разрешени при фактическа обстановка, при която липсват общи факти, с тази по настоящия правен спор, а тълкуването по решение № 594 от 17.02.2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав е по искове за обезщетение за вреди от незипълнени строително-монтажни работи и за заплащане разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнени работи, поради което същите са изцяло неотносими към настоящия случай. Според Решение № 410 от 15.05.2000 г. по гр.д. № 1504/1999 г., ВКС, ІV г.о. приложното поле на нормата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е очертано освен с местонахождението на имотите, също и с кръга на провоимащите лица, а именно физически лица, построили сграда на основание законно отстъпено им право на строеж /извод, който се налага от съдържанието на разпоредбата, както и по аргумент от § 4и, ал.2 вр. ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ/, докато разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, и е насочена към земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях. В случая изводите на въззивния съд изцяло съответстват с практиката по посоченото решение на ВКС.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1728 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: