О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 214
[населено място] , 09.03.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми март , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 525/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Н. С. Б. , М. Д. К., Ц. Д. С. и Н. Д. С. са подали касационна жалба срещу решение от 8.02.2009 г. по гр.д. № 2412 от 2008 г. на С. градски съд с което е оставено в сила решение от 9.05.2008 г. по гр.д. № 6295 от 2005 г. по описа на Софийския районен съд, 45 състав и е отхвърлен предявеният иск от касаторите по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ за нива с площ от 2 200 кв.м. находяща се в м. “П. к.” в землището на[населено място]- София. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата , както и неправилно приложение на материалния закон.
В представеното изложение на Н. С. Б. , М. Д. К.,Ц. Д. С. и Н. Д. С. е направено искане за допускане на касационно обжалване на решението без да се посочват фактически обстоятелства , които да обуславят приложението на някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. В него е отбелязано, че СГС неправилно е приел ,че направените завещателни разпореждания са недействителни защото имуществото , посочено в тях не е конкретизирано – чл.16, ал.2 от Закона за наследството . На второ място неправилно е прието, че завещанията са нищожни на основание чл. 19, ал. 1 от с.з. , тъй като имота е внесен в ТКЗС . Не са посочени процесуални или материално правни проблеми , които да обосновават касационната проверка поради наличието на противоречие с практиката на ВКС или да са довели до противоречиво им разрешаване или пък да се налага формирането на нова съдебна практика или промяна на вече съществуващата.
С. градски съд е отхвърлил предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ защото е приел, че ищците като наследници назаветниците, посочени от А. Ц. М., който е притежавал нивата с н.а.№ 62, т.23, рег. № 4639, н.д. № 4319 от 1930 г. не са установили че този имот е възстановен на ответниците, като наследници на Н. С. Б.. Намерил е че липсват доказателства ,че земеделската земя, която е получена по реда на зем. реституция от ответниците в реални граници и се намира в местността “П. с.” да е идентична с претендираният имот, които се намира в м. “П. к.”. Едва на второ място посочва, че счита, че се касае до завети , а не до универсални завещания, към които е неприложима нормата на чл.90а от Закона за наследството. Въпроса дали представените завещания са общи или представляват завети е чисто фактологичен и не са налага допускане на касационно обжалване на решението, чиято цел е разглеждането на въпроси по уеднаквяне на правоприлагането с оглед въведеното факултативно касационно обжалване още повече , че с тях действително не е посочено цялото имущество на завещателя , а се поменават само негови конкретни части.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 8.02.2009 г. по гр.д. № 2412 от 2008 г. на С. градски съд, въззивна колегия, 2 “в” отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: