5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 04.04. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 927/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в[населено място] срещу решение № 510 от 14.12.2009 г. по в. т. д. № 986/2009 г. на В. окръжен съд. С посоченото решение е оставено в сила решение № 1292 от 27.04.2009 г. по гр. д. № 2959/2008 г. на В. районен съд, 8 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството – касатор против И. Ш. Х. частични искове с правно основание чл.145 от ТЗ за заплащане на сумите 9 780 лв. – част от обезщетение за вреди с общ размер 221 360 лв., и 2 220 лв. – част от обезщетение за вреди с общ размер 35 205 лв., и са присъдени разноски на ответника в размер на 118 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът определя като незаконосъобразни изводите на въззивния съд за отсъствие на предпоставките по чл.145 от ТЗ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за репариране на вредите, причинени в качеството му на управител на дружеството. Поддържа, че съдът е основал констатациите си за отсъствие на вреда от неотчетени в касата на дружеството парични средства на записванията в годишните финансови отчети, без да прецени тяхната доказателствена сила съобразно правилата на чл.55, ал.1 от ТЗ и чл.146 от ГПК /отм./ и да ги обсъди в съвкупност с останалите доказателства по делото. Релевира довод за неправилно приложение на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД като изразява несъгласие със становището на въззивната инстанция, че при сключване на договора за покупко-продажба на недвижимите имоти, собственост на дружеството, е съществувало решение на общото събрание, овластяващо ответника да договаря сам със себе си и да закупи имотите.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание, поддържано по отношение на определения като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос относно доказателствената сила на финансовите отчети на търговско дружество. Според касатора, като не е преценил производната доказателствена сила на финансовите отчети съобразно изискванията на чл.146 от ГПК /отм./ и чл.55, ал.1 от ТЗ, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК са представени множество решения, постановени в периода 1953 г. – 1955 г. от състави на Върховния съд в производство за преглед по реда на надзора.
Ответникът по касационната жалба И. Ш. Х. от[населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287 от ГПК, в който е изразено становище за отсъствие на соченото основание за достъп до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Б. районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора [фирма] срещу И. Ш. Х. обективно съединени частични искове с правно основание чл.145 от ТЗ, решаващият състав на Б. окръжен съд е приел, че исковете са неоснователни поради отсъствие на противоправност и вина в действията на ответника като управител на ответното дружество през исковия период, както и на причинени в резултат на поведението му имуществени вреди на дружеството. Относно частичния иск за сумата 9 780 лв., претендирана като вреда от разлика в продажната цена и действителната пазарна стойност на два апартамента в[населено място], собственост на дружеството и закупени от ответника с договор за покупко-продажба от 15.11.2006 г. по нотариален акт № 142/2006 г. на нотариус с район на действие В. районен съд, са изложени съображения, че покупко-продажбата е осъществена в съответствие с решение на Общото събрание на [фирма] от 12.04.2006 г., с което е дадено съгласие управителят И. Х. да сключва разпоредителни сделки, в т. ч. продажба, на апартаментите като ги отчуждава на когото намери за добре, при цени и условия, каквито намери за добре. При тълкуване на волята на съдружниците, изразена в решението, е направен извод, че при сключване на договора за продажба управителят е действал правомерно, а не противоправно, тъй като е договарял сам със себе си при наличие на изрично съгласие за това от страна на останалите съдружници. Като допълнителен аргумент за неоснователност на исковата претенция е посочена липсата на вреда за дружеството от извършената продажба, предвид неоспореното заключение на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, според което уговорената в договора за покупко-продажба продажна цена на двата апартамента е надвишавала тяхната действителна средна пазарна стойност към момента на реализиране на сделката. Неоснователността на втория частичен иск за сумата 2 220 лв., претендирана като обезщетение за вреда от неотчетени и непредадени в касата на дружеството парични средства в общ размер 35 202 лв., изтеглени от банкова сметка на [фирма] в [фирма] на 13.10.2006 г. и 30.11.2006 г., е мотивирана с приетия за доказан факт, че спорната сума е осчетоводена и декларирана от ищеца като касова наличност към края на 2006 г., когато ответникът вече е бил освободен от длъжността „управител”. Въззивният съд се е позовал на неоспорената справка за обороти за 2006 г., в която изтеглената от сметката в [фирма] сума от 35 204.94 лв. е вписана като налична в касата на дружеството по сметка 506, както и на приложената към счетоводния баланс на дружеството данъчна декларация по чл.51 от ЗКПО за 2007 г., в която същата сума е декларирана като налични парични средства в брой за предходната 2006 г. Постъпването и наличността на изтеглените средства в касата на [фирма] са потвърдени и от заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, което е преценено от съда във връзка с посочените счетоводни документи. При така установените обстоятелства е прието, че не е налице противоправно поведение на ответника в качеството му на управител, изразяващо се в неправомерно задържане на принадлежащи на дружеството парични средства, а оттук – и вреда за дружеството до размер на сумата 35 204.94 лв., съставляващи предпоставки за носене на деликтна отговорност по чл.145 от ТЗ. Причиняването на вредата от ответника е счетено за недоказано и с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели, които са установили, че освен управителя, през процесния период от време достъп до касата са имали и други лица.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, с което е обосновано приложното поле на касационния контрол.
Касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото по отношение на първия обективно съединен частичен иск с правно основание чл.145 от ТЗ за сумата 9 780 лв. Непосочването на значимия правен въпрос съставлява самостоятелно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в тази негова част, съгласно изричните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не се налага обсъждане на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, която дори не е подкрепена с конкретна съдебна практика.
Процесуалноправният въпрос за доказателствената сила на финансовите отчети на търговско дружество и преценката им съобразно правилата на чл.55, ал.1 от ТЗ и чл.146, ал.1 от ГПК /отм./ е поставен във връзка с втория обективно съединен частичен иск за заплащане на сумата 2 220 лв., но същият не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК – да е обуславящ за изхода на делото, респ. за отхвърлянето на така предявения иск. Преди всичко следва да се отбележи, че въззивният съд не е обсъждал приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ТЗ, тъй като предметът на правния спор не касае изпълнение или неизпълнение на търговска сделка, а се свежда до наличието или отсъствието на предпоставки за носене на деликтна отговорност от ответника по чл.145 от ТЗ за вреди, причинени в качеството му на управител на дружеството – ищец. Решението не съдържа и произнасяне по въпроса за доказателствената сила на счетоводните книги на дружеството, конкретно на справката за обороти за 2006 г., доколкото редовността на водените от ищеца счетоводни книги не е поставяна под съмнение в хода на процеса. Решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска са основани не само на записванията в счетоводните книги, а и на заключението на съдебно-икономическата експертиза и на свидетелските показания, сочещи на наличност на сумата 35 204.94 лв. в касата на [фирма] към края на 2006 г. Евентуалните грешки при анализа на доказателствата и формирането на произтичащите от тях доказателствени и фактически изводи не подлежат на ревизиране в производството по чл.288 от ГПК, тъй като са относими към правилността на обжалваното решение и осъществяването на касационния контрол по реда на чл.290 от ГПК. От значение за настоящото производство е обстоятелството, че въведеният процесуалноправен въпрос не е обуславящ за изхода на делото, което препятства допускането на въззивното решение до касационен контрол по повод на него.
Независимо от изложеното, дори въпросът да се приеме за обуславящ и съответстващ на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, не е доказана допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основание за достъп до обжалване – чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в отклонение от трайната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.55, ал.1 от ТЗ и чл.146, ал.1 от ГПК /отм./, но нито е представил, нито е посочил конкретни съдебни решения, съдържащи разрешение на поставения правен въпрос. Приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения на Върховен съд от периода 1953 г. – 1955 г. са постановени в производство за преглед по реда на надзора и не разрешават по същество материалноправен спор, за да формират съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Отделно от това по приложението на разпоредбите на чл.55, ал.1 от ТЗ и чл.146, ал.1 от ГПК /отм./ съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС, в която е застъпено становището, че доказателствената сила на счетоводните книги на търговец има производене характер, поради което се преценява според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото /в този смисъл решение № 155/13.03.2007 г. по т. д. № 917/06 г., решение № 413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/04 г., решение № 423/01.06.2006 г. по т. д. № 9/2006 г. и др./; Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци само за установяване на търговски сделки. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към посочените разбирания като е съобразил предметния обхват на разглеждания правен спор и е преценявал записванията в счетоводните книги на дружеството – ищец в съвкупност с останалите доказателства по делото, относими към релевантните за отговорността на ответника по чл.145 от ТЗ обстоятелства. Доводът за допуснато отклонение от константната практика на ВКС по приложението на чл.55, ал.1 от ТЗ и чл.146, ал.1 от ГПК /отм./ е неоснователен, което сочи на отсъствие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Предвид изложените съображения, решението по в. т. д. № 986/2009 г. на В. окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 510 от 14.12.2009 г., постановено по в. т. д. № 986/2009 г. на В. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :