1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
ГР. С., 15.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.04.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №202/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. срещу въззивното определение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по ч.гр.д. №96/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по предявения като частичен иск на касаторката срещу [община] за сумата от 10 000 лв., при пълен размер на вземането 46322 лв., претендирано на осн. чл.59 от ЗЗД.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу въззивно определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че процесуалният въпрос за допустимостта на иска й по чл.59 от ЗЗД, когато не разполага с друг иск за правото си, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая ищцата е установила съществена разлика в платената от нея цена, съобр. оценката на имота й по реда на пар.4л ПЗР на ЗСПЗЗ и пар.31, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, одобрена с влязла в сила заповед на кмета на общината и тази на съседните имоти. Намира, че в случая не е могла да се защити чрез обжалване на заповедта, тъй като към узнаването й срокът бил изтекъл. Затова следва и може да ползва общият гражданскоправен ред.
В задължителната практика на ВС – ППВС №1/79 г. е посочено, че искът по чл.59 от ЗЗД е субсидиарен. С него разполага този, който въобще не може и не е могъл да защити правото си с друг иск, но не и този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да го предяви в установените от закона давностни и преклузивни срокове. В случая ищцата е могла да обжалва заповедта на кмета за одобряване на оценката, но не го е сторила. Заповедта е влязла в сила и ищцата я е изпълнила/ което изключва незнанието й за нея/, заплащайки определената там цена. Административният акт е стабилен, обвързва я и е породил правните си последици като елемент от сложния фактически състав по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Гражданският съд не може да се произнася за законосъобразността на административните актове по спор между участвалите в административното производство страни- чл.17, ал.2 от ГПК. Несъответствието на оценката с реалната цена на имота ищцата е могла да релевира по предвидения специален ред и като го е пропуснала не може да стори това сега, позовавайки се на общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД.
Разрешението на въпроса за допустимостта на иска по чл.59, ал.1, при ограничението по ал.2 от ЗЗД е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Затова не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Бургас по ч.гр.д. № 96/11 от 3.02.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: