6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 14.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1997/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Смолник енерджи” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3076 от 24.04.2019 г. по гр.д. № 7419/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II- E състав, с което след отмяна на решение от 21.03.2018 г., обективирано в протокол от открито съдебно заседание по гр.д. № 12467/2017 г. на Софийски районен съд, 62 състав, е отхвърлен предявения срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 20 769.57 лв., ведно със законната лихва от 28.02.2017 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, съставляваща такса по обявените за противоконституционни разпоредби на чл.35а, чл.35б и чл.35в от ЗЕВИ за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, начислена за периода от 01.07. до 10.08.2014 г. и внесена в държавния бюджет.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, с искане за неговото касиране. Касационният жалбоподател оспорва дадената от СГС правна квалификация на иска – чл.59 ЗЗД и възприетата неприложимост на чл.55 ЗЗД. Сочи, че удържането и внасянето на дължимата, на основание чл.35а ЗЕВИ, такса от обществения доставчик/крайния снабдител, е след обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б и на чл.35в ЗЕВИ с Решение № 13 по конст.дело № 1/2014 г. Счита, че след 10.08.2014 г. не съществува годно основание, нито процедура, по която да се довърши фактическия състав, т.к. решението на Конституционния съд отменя не само материалното основание за дължимост на таксата от производител на вятърна и слънчева енергия, но и процедурата по удържане и внасяне на таксата. Изложени са и доводи относно принципа на финансов автоматизъм, на който е базирана процедурата за определяне и заплащане на таксата по чл.35а ЗЕВИ. Според касатора, към момента на настъпване изискуемостта на задължението за превеждане на удържаната такса в полза на държавния бюджет съгл. чл.35б, ал.4, вр. с ал.3 ЗЕВИ, юридическото основание за изпълнение на това задължение не е налице.
Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1 т.2 и т.3 и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението към жалбата са формулирани следните въпроси: 1. Налице ли е годно правно основание за удържане на таксата по чл.35а ЗЕВИ и плащането й в държавния бюджет за периода от 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г., доколкото нормите, които са ги уреждали, са противоречали на Конституцията на Република България, предвид непосредственото й действие; 2. Към кой момент възниква задължението за заплащане на таксата по чл.35а ЗЕВИ към държавния бюджет, доколкото същата се администрира в условията на финансов автоматизъм; 3. Получаването на престацията елемент ли е от фактическия състав на института на неоснователното обогатяване и в случай, че получаването на престацията е станало след обявяването за противоконституционни на законовите разпоредби, въз основа на които до този момент е ставало даването, съответно получаването, налице ли е неоснователно обогатяване и при коя хипотеза на чл.55 или чл.59 ЗЗД. При фактически състав, част от елементите по който са осъществени въз основа на обявен за противоконституционен закон, но след прогласяването на противоконституционността, може ли завършеният по този начин състав да представлява валидно основание за задържане на полученото от страна на държавата и 4. Когато установяването по размер, начисляването, събирането на дължима по закон такса, съответно получаването й, са станали след влизане в сила на Решението на Конституционния съд /по конст.дело № 1/2014 г./, с което съответните норми, уреждащи задължението за начисляване и събиране на таксата, т.е. „за даване” са обявени за противоконституционни, може ли да се приеме, че е налице получаване без основание. По първия въпрос се твърди противоречие с Решение № 10/1994 г., Решение № 22/1995 г. и Решение № 10 по конст.дело № 8/2013 г. на Конституционния съд на Република България, а останалите въпроси – т.3 на чл.280, ал.1. Поддържаната от касатора очевидна неправилност на решението е основана на доводи за наличие на очевидно противоречие между безспорно установените факти по делото за извършено от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД начисляване и удържане на таксата след обявяване противоконституционност на съответните разпоредби и извода на съда, че чл.35а ЗЕВИ е действащо право за процесния период и затова правилно е приложен от неговите адресати.
Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез процесуален пълномощник, счита искането за достъп до касация за неоснователно. В постъпилия в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор са развити подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, е приел за установени твърденията за количеството и стойността на произведена ел.енергия от ищеца от собствената му фотоволтаична централа, която за м.юли 2014 г. му е заплатена от крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД по преференциални цени, но с 16 608.42 лв. в по-малко, а за периода от 01.08. -10.08.2014 г. – с 4 161.15 лв. в по-малко, които суми представляват удържани такси по чл.35а ЗЕВИ, и които на 15.10.2014 г. са били преведени на КЕВР и впоследствие внесени в държавния бюджет. Фактическите констатации са основани на писмени доказателства по делото и на заключението на комплексната счетоводна и техническа експертиза, преценено съгласно чл.202 ГПК, за което съдът е изложил изрични мотиви. СГС е изтъкнал, че с Решение № 13/31.07.2014 г. на Конституционния съд по конст.дело № 1/2014 г. са обявени за противоконституционни чл.35а, чл.35б и чл.35в ЗЕВИ, обнародвано на 06.08.2014 г. и по арг. от чл.151, ал.2, изр.2 КРБ, е влязло в сила на 10.08.2014 г. Съгласно чл.151, ал.2, изр.3 КРБ противоконституционният закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила, а съгл. чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд, възникналите правни последици от акта, обявен за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил. Решението на Конституционния съд има действие занапред и не преурежда с обратна сила заварени правоотношения. Въззивният съдебен състав е счел, че до момента на обявяването им за противоконституционни, нормите на чл.35а, ал.1 – 3 ЗЕВИ пораждат задължение за производителя на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, какъвто е и ищеца, да заплаща такса за производството й, поради което процесната такса е внесена, респ. получена от ответника на валидно правно основание. В мотивите към решението е преценен регламентираният в чл.35б ЗЕВИ ред за внасяне на таксите – на тримесечни периоди, с констатация, че част от третото тримесечие на 2014 г. е след датата на обявяване на нормата за противоконституционна. Отхвърлени са доводите на ищеца за настъпила невъзможност за довършване на фактическия състав на начисляване и внасяне на таксата, с оглед получаването на процесната сума на валидно материалноправно основание. Изложени са и съображения за ирелевантност на процедурата по фактическо начисляване и внасяне на таксата в бюджета, т.к. тази процедура не би могла да рефлектира върху дължимостта на таксата и не може да има за последица погасяване на валидно породило се за ищеца задължение за плащане на таксата по чл.35а ЗЕВИ до момента на действие на нормата – 10.08.2014 г.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Първият правен въпрос относно непосредственото действие на Конституцията на Република България, е основан на доводи на касатора, поддържани пред СРС и СГС, за незавършен юридически факт по удържане и внасяне на таксата за исковия период към момента на обезсилване действието на посочените разпоредби от ЗЕВИ. Видно от решаващите мотиви на въззивния съд е, че тези доводи са отхвърлени, като са изложени аргументи за липса на елементи от фактическия състав по чл.59 ЗЗД, от който произтича твърдяното от ищцовото дружество имуществено право – да претендира връщане на платени такси по чл.35а ЗЕВИ за процесния период от време /до влизане в сила на Решение № 13 по конст.дело № 1/2014 г./ Същевременно, СГС е извел извод и за ирелевантност на самата процедура по фактическо начисляване и внасяне на дължимите, на осн. чл.35а ЗЕВИ, такси в държавния бюджет. Това обуславя относимостта на въпроса към правилността на атакувания съдебен акт, преценката за която е извън обхвата на селективното производство.
Формулираният от касатора втори въпрос не би могъл да се прецени като обуславящ, доколкото СГС не е основал решаващите си правни изводи на администриране, на дължимата по чл.35а ЗЕВИ такса, в условията на финансов автоматизъм. От друга страна, дори и този въпрос да се прецени като частично обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че нормите на чл.35а, ал.1 – 3 ЗЕВИ са пораждали задължение за плащане на такса, касационният жалбоподател е обосновал въпроса с доводи за неправилност на обжалваното решение, което е видно от самото изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице тъждество между основанията за достъп до касация и основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, които не са съобразени от касатора.
Останалите два въпроса също не удовлетворяват основния селективен критерий, т.к. отговорът им предпоставя извършване на проверка за материална законосъобразност на обективираната в решението правораздавателна воля на въззивния съд и на изведения краен извод за неоснователност на предявения иск, квалифициран по чл.59 ЗЗД.
Не се установява наличие и на поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация.
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт, без необходимост от допълнителен анализ на доказателствата и без извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, е основано на доводи за очевидно противоречие между фактите по делото – действията на крайния снабдител по начисляване и удържане на таксата, извършени на база отменени процедури по ЗЕВИ, и становището на СГС относно действието на съответни законови норми. Тези доводи всъщност възпроизвеждат част от съображенията на касатора при обосноваване на част от поставените, в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, въпроси.
При този изход на делото, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3076 от 24.04.2019 г. по гр.д. № 7419/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II- E състав.
ОСЪЖДА „Смолник Енерджи” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет.5, офис 13, да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите В. Г., съдебен адрес: [населено място], [улица], сумата 200 /двеста/ лева – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: