Определение №214 от по ч.пр. дело №253/253 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 214
 
                                               София  05.03.2009 година
 
                                                           В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари  през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 111 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „Е”гр. Пловдив,чрез процесуалния им представител Б. против решение № V* от 2.10.2008г.по в.гр.д. № 630 по описа за 2008г. на Окръжен съд Бургас,с което е потвърдено решение № Х* от 17.06.2008г., постановено по гр.д. 729/2007г.на Районен съд Бургас,осъден е ответника да заплати сумата от 1 367лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 3.06.2008г.до 1.08.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 28.03.2008г.,както и са определени дължимите разноски и такса.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – произнасяне от въззивния съд по съществен процесуално-правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Независимо,че изрично не е формулиран съществен процесуално-правен въпрос,от изложението такъв може да се изведе и той е свързан с доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и по-специално с доказателствата,който поради процесуални нарушения не са били допуснати от първоинстанционния съд.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна. Счита,че не е налице твърдяното основание за допустимост на подадената касационна жалба. Отделно –излага доводи за неоснователност на същата.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното решение № V* от 2.10.2008г.по в.гр.д. № 630 по описа за 2008г. Окръжен съд Бургас, е отказал да ценни като годно доказателство във въззивната инстанция представеното щатно разписание на дружеството за периода 1.01.2008г.-31.12.2008г. –като се е позовал на нормата на чл.266 от ГПК и е счел, че се касае за доказателство,което страната е могла да посочи и представи в срок в първоинстанционното производство. Безспорно е,че това доказателство е било от значение за решаване на спора,тъй като именно с липсата му-районният съд е мотивирал извода си за незаконност на уволнението/посочил е,че не са представени доказателства,установяващи извършена промяна в щатното разписание до 31.01.2008г., с която длъжността,заемана от ищеца е премахната/. По този начин –като е определил представеното доказателство като недопустимо- въззивният съд е решил спора по идентичен начин с първата инстанция,въз основа на ценените от нея доказателства.
Тезата на ответната страна е,че като не му е указал,че е необходимо да бъде представено щатно разписание -първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение /нарушил е нормата на чл.146 ал.2,3 и 4 от ГПК/,поради което въззивният съд е бил длъжен на основание чл.266 ал.3 от ГПК-да приеме и да обсъди представеното пред него доказателство,което е от съществено значение за решаване на спора.
Повдигнатият процесуално-правен въпрос -относно доказателствата,които могат да се сочат и събират във въззивното производство и по-специално дали първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е указал на страната да представи щатно разписание и съответно-дали въззивният съд е следвало да приложи нормата на чл.266 ал.3 от ГПК – е съществен за изхода на делото и е свързан с тълкуване на закона. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което подадената касационна жалба следва да бъде допусната до разглеждане.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* от 2.10.2008г.по в.гр.д. № 630 по описа за 2008г. на Окръжен съд Бургас.
Дължимата държавна такса е внесена по сметка на ВКС.
Делото да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top