О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№214
София, 04.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти фувруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1273 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. К. С. и В. Я. С. против решение № 326 от 23.06.2009 г., постановено по гр.д. № 385 описа за 2009 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 2* от 5.06.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Районен съд Б. за допускане на съдебна делба на апартамент № 3, находящ се в гр. Б., ж.к.”Е”, бл.160, ет.1 между съделителите и при права в съсобствеността: ? ид.ч. за И. В. С. и ? ид.ч. общо за Л. К. С. и В. Я. С..
Ответникът по касационната жалба И. В. С. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Безспорно по делото е, че процесният имот е придобит по време на брака, впоследствие прекратен с развод, на В. Я. С. и С. Н. , праводателка на ищцата И. В. С. по договор за дарение от 15.12.2003 г. С решение № 166 от 23.08.1994 г. по гр.д. № 70/93 г., потвърдено с решение № 63/28.06.1996 г. по гр.д. № 719/2005 г. е признато по отношение на С. Н. , че апартамента е лична собственост на В. С. Решенията са отменени по реда на надзора с решение № 128 от 28.03.1997 г. по гр.д. № 1210/1996 на ВКС, като при новото разглеждане на спора, установителният иск за собственост е отхвърлен с влязло в сила на 12.11.1998 г. съдебно решение. С договор от 24.06.1997 г. В. С. е продал имота на баща си Я, а на 24.10.2004 г. последният, заедно със съпругата си, го е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на Л. С. по време на брака й с В. С. Спорът касае възражението на Л. и В. С. , че принадлежалата на С. Н. ? ид.ч. от апартамента е придобита чрез добросъвестно владение от купувача Я. С. Въззивният съд е приел, че в случая намират приложение презумпциите на чл.70, ал.2 и чл.69 ЗС, които ищцата не е оборила, но е приел, че възражението е неоснователно, тъй като не се установява по несъмнен начин упражняването на фактическа власт върху имота по начин, който да покрива признаците на владението, а именно постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение – не става ясно дали владението е демонстрирано на собственика на останалата ? ид.ч., а волята на владелеца следва да бъде обективирана по начин, който да е достъпен както за всички трети лица, така и за собственика, чийто имот се владее с намерение за своене.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първият поставен въпрос – допустимо ли е въззивната инстанция са не се съобрази със задължителните указания на ВКС в отменителното решение – по същество е свързан с довод за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.218з, ал.1, изр.второ ГПК /отм./, а не с необходимост от тълкуване на закона, поради което е извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Налице е соченото основание по въпроса следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си. Поставеният въпрос е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, че волята да се владеят правата на другия съсобственик, следва да бъде обективарана по начин, който да я демонстрира на последния и съответно обосновава допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 326 от 23.06.2009 г., постановено по гр.д. № 385 описа за 2009 г. на Окръжен съд- Б.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 25 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: